— Не мисля — отвърнах. — Според мене тя ще се разпространи като неовладян пожар.
— Защо? — попита Юнг.
— Точно заради пуританството ни — отговорих. — Но има нещо, което…
— Точно обратното — намеси се Ференци. — Едно пуританско общество би трябвало да ни отхвърли.
— Ще ви отхвърли — каза Юнг и се засмя на глас. — Веднага щом осъзнае за какво говорим.
— Америка — пуританска?! — включи се и Брил. — Дяволът е по-голям пуритан.
— Тихо, всички — обади се Роуз Брил, брюнетка с проницателни очи. — Оставете д-р Янгър да обясни какво има предвид.
— Не, почакайте — каза Фройд. — Янгър искаше да ни каже нещо друго. Какво е то, момчето ми?
Втурнахме се с максимална скорост надолу по петте етажа. Колкото повече Фройд научаваше за случая, толкова по-заинтригуван ставаше, а когато разбра за личния ангажимент на кмета, вече също като мене нямаше търпение да стигне до центъра въпреки късния час. В колата имаше място за четирима, едната от седалките оставаше свободна, така че Фройд реши, че Ференци също трябва да ни придружи. Първо покани Юнг, който изглеждаше странно незаинтересован и отказа; дори не слезе с нас до улицата.
Точно преди да тръгнем, Брил каза:
— Не ми харесва, че оставихме Юнг. Нека го повикам, ще се сместим и ще го хвърлим до хотела.
— Ейбрахам — отвърна Фройд с изненадваща хладина. — Казвал съм ти неведнъж какво мисля по въпроса. Трябва да преодолееш враждебността си към Юнг. Той е по-значим от всички нас, взети заедно.
— Не е това, за бога! — запротестира Брил. — Нали току-що го нахраних в собствения си дом? Говоря за състоянието му.
— Какво състояние? — попита Фройд.
— Не е добре. Зачервен е, превъзбуден. В един миг се разгорещява, в следващия излъчва студенина. Няма начин да не си забелязал. Някои от изказванията му нямат никакъв смисъл.
— Изпи доста от виното ти.
— Това е друго нещо — отвърна Брил. — Юнг не близва алкохол.
— Това е влиянието на Блюлер16 — отбеляза Фройд. — Аз го излекувах от него. Нали нямаш нищо против, че Юнг пие, Ейбрахам?
— Разбира се че не. Няма нищо по-лошо от трезвия Юнг. Да го държим непрекъснато пиян. Но има нещо… обезпокояващо в него още откакто дойде. Чу ли го как пита защо подът ми е толкова мек — дървеният ми под?
— Въобразяваш си — каза Фройд. — А зад всяка фантазия се крие желание. Юнг просто не е свикнал с алкохола. Погрижи се само да се прибере жив и здрав в хотела.
— Много добре. — И Брил ни пожела успех. Когато потегляхме, извика: — Но и зад липсата на фантазия може да се крие желание.
Докато минавахме по „Бродуей“ в откритата кола, Ференци ме попита дали в Америка е прието за нормално да се ядат смесени ябълки, ядки, целина и майонеза. Очевидно Роуз Брил бе поднесла на гостите си салата „Уолдорф“.
Фройд се бе умълчал. Изглеждаше замислен. Запитах се дали коментарите на Брил не бяха започнали да го притесняват; самият аз вече си мислех, че нещо с Юнг не е наред. Освен това се чудех какво имаше предвид Фройд, когато каза, че Юнг е по-значим от всички нас, взети заедно.
— Брил е параноик — отсече Ференци, обърнат към Фройд. — Всичко е наред.
— Параноикът винаги усеща част от истината — отвърна Фройд. — Забеляза ли грешката на Юнг?
— Каква грешка? — попита Ференци.
— Грешка на езика — обясни Фройд. — Каза: „Америка ще ви отхвърли“, не нас, а вас, „веднага щом осъзнае за какво говорим“.
Фройд отново потъна в мълчание. Преминахме по целия „Бродуей“ чак до „Юниън скуейр“, след това по Четвърто авеню поехме към „Баури роуд“ през долната източна част. На минаване покрай затворените сергии на „Хестър стрийт маркет“ се наложи да намалим скоростта. Макар че беше почти единайсет часа, евреите от квартала се тълпяха на улицата с дългите си бради и странни дрехи, целите в черно от глава до пети. Вероятно им бе прекалено горещо, за да заспят в душните претъпкани жилищни блокове, в които живееха мнозина от имигрантите в този град. Евреите вървяха подръка по двама или се събираха в малки групи, като не спираха да ръкомахат и да обсъждат нещо на висок глас. Отвсякъде се чуваше звукът на разваления им нисък немски17, който наричаха „идиш“.
— Значи това е Новият свят — отбеляза Фройд от предната седалка без грам симпатия. — Защо им е било, по дяволите, да идват толкова далече само за да възпроизведат това, което са оставили зад гърба си?
16
Пол Южен Блюлер (1857–1939) — швейцарски психиатър, създател на термините „шизофрения“ и „аутизъм“. През 1898 година наема Юнг за стажант в университетската болница в Цюрих, която оглавява. — Б.пр.
17
Нисък немски език — (Niederdeutsch, Plattdeutsch или PlattdUUtsch) — регионален вариант на западногерманските езици, който се говори в Северна Германия и Източна Нидерландия, за разлика от Високия немски, който се говори в Централна и Южна Германия, както и в Австрия, Лихтенщайн, Швейцария и Люксембург. — Б.пр.