До 1909 година науката за декомпресията бе напреднала значително. На работните площадки бяха поставени табели, предписващи точно колко дълго трябва да се декомпресира човек, а това зависеше от прекараното долу време. От тези табели човекът, който се канеше да се спусне в кесона точно преди полунощ на 31 август 1909 година, знаеше, че може да прекара долу петнайсет минути, без да има нужда от никаква декомпресия при излизане. Не се боеше от слизането под вода. Беше го правил много пъти. Това спускане обаче щеше да е различно в едно отношение. Щеше да е сам.
Беше закарал един от автомобилите си почти до самата река, заобикаляйки машини, дървен материал, разбрицани корозирали метални бараки, петнайсетметрови ролки стоманено въже, купчини разбити камъни. Строителната площадка беше пуста. Първите работници щяха да дойдат чак след три часа. Кулата на моста бе почти завършена и хвърляше под лунната светлина сянка върху автомобила, така че той не се виждаше от улицата. Парните машини все още работеха, изпомпваха въздух в кесона на десетки метри надолу и заглушаваха всеки звук наоколо.
Извади голям черен сандък от багажника на колата си и го занесе на кея до отвора на шахтата на кесона. Друг не би се справил с тази задача, но този мъж беше силен, висок и атлетичен. Знаеше как да вдигне тежък сандък на гърба си. Гледката беше нелепа, тъй като човекът носеше фрак и папийонка.
Отключи асансьора и влезе, като издърпа сандъка след себе си. Две сини пламъчета му осигуряваха видимост. Когато асансьорът тръгна надолу, ревът на парните машини стана далечен и приглушен. Тъмнината изстина. Лъхна го силен застоял мирис на пръст и сол. Усети, че ушите му заглъхват от налягането. Справи се с въздушната клапа без усилие, отвори вратата на кесона и засили сандъка по рампата. Той изтрополи зловещо и тупна върху дъските долу.
Светещите в синьо газени лампи огряха кесона. Те се хранеха с чист кислород и осигуряваха достатъчно видимост, без да изпускат дим или миризма. Потрепващите пламъчета хвърляха котешки сенки по земята и нишите. Мъжът погледна часовника си, отиде право до един от така наречените прозорци, отвори вътрешната преграда и със сумтене бутна сандъка вътре. Затвори пак прозореца и дръпна двете висящи от стената вериги. Първата отвори външната преграда на прозореца. Втората завъртя цялото устройство и изхвърли съдържанието му — в този случай тежкия черен сандък — в реката. С още един комплект вериги той затвори външната преграда и активира въздушната тръба, която изтласка речната вода от приспособлението и подготви прозореца за следващото изхвърляне.
Приключи. Погледна си пак часовника: бяха минали само пет минути, откакто бе влязъл в кесона. Тогава чу скърцане на дърво.
От многото звуци, които човек може да чуе в затворено помещение през нощта, някои са разпознаваеми на часа. Например — топуркането на малко животно. Потракването на разлюляна от вятъра врата. Звукът, който произвежда възрастен човек, когато пристъпва по дървен под. Точно това последното долови мъжът.
Извърна се и извика:
— Кой е?
— Аз съм, сър — отвърна глас, който звучеше измамно отдалече заради нагнетения въздух.
— Кой си ти? — попита човекът.
— Мали, сър. — От сянката на две кръстосани дървени греди излезе червенокос мъж, нисък, но с обиколката на мечка, кален, чорлав и усмихнат.
— Сиймъс Мали?
— Същият — отвърна Мали. — Няма да ме уволните, нали, сър?
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — попита го високият мъж. — Има ли и други?
— Няма жива душа. Накараха ме да работя дванайсет часа във вторник и после сутрешна смяна в сряда.
— И си останал долу за през нощта?
— Какъв смисъл да се качвам, питам? Докато изляза, и пак става време да слизам. — Мали беше любимец на работниците, известен с прекрасния си тенор, който обичаше да упражнява в акустиката на кесона, и с неизчерпаемата си способност да консумира алкохолни напитки от всякакъв вид. Последният му талант причини доста проблеми на семейството на Мали преди два дни, в неделя, ден, в който не биваше да се пие нищо. Разгневената му съпруга му забрани да се появява, докато не изтрезнее за следващата неделя. Всъщност тази забрана най-вече бе накарала Мали да спи в кесона. — И си казах: Мали, стой си долу за през нощта, защо пък не? Не е чак толкова зле, даже е по-практично.