— И си ме следил през цялото време, нали Сиймъс? — попита мъжът.
— Дума да не става, сър, спал съм като пън — каза Мали, който трепереше като човек, заспал на студено и влажно място.
Мъжът с папийонката се съмняваше силно в твърдението му, макар че то всъщност бе вярно. Но вярно или не, нямаше значение, защото Мали го бе видял.
— Сиймъс — каза той, — срамота, ако те уволня за такова нещо. Не знаеш ли, че майка ми, мир на праха й, беше ирландка?
— Не знаех, господине.
— Точно тя ме заведе за ръка преди трийсет години да видя как самият Парнел23 слиза от кораба. Практически това се случи точно над главите ни.
— Късметлия сте, сър — отвърна Мали.
— Ще ти кажа какво ти трябва, Сиймъс, малко ирландско уиски да ти прави компания тук долу и случайно имам такова в колата си. Защо не се качиш с мене да ти го дам? Ама ако ми обещаеш да пийнем първо заедно. После можеш да се върнеш долу и да се настаниш удобно.
— Прекалено сте добър, сър, прекалено сте добър — каза Мали.
— Хайде, стига си дрънкал и тръгвай. — Мъжът поведе Мали по рампата към асансьора, дръпна ръчката и двамата потеглиха нагоре. — Май трябва да ти взема наем. Така ще е справедливо.
— Защо не? Бих платил колкото кажете само заради гледката — отвърна Мали. — Ще пропуснем първия престой. Трябва да спрете.
— Няма нужда — каза високият мъж. — Връщаш се след пет минути, Сиймъс. Няма нужда да спираме, ако ще слизаш веднага пак.
— Така ли, господине?
— Точно така. Пише го на табелите. — И мъжът с папийонката извади от жилетката си надпис, идентичен с тези на декомпресионните табели, и го размаха пред Мали. Наистина беше вярно: след работа в кесона човек можеше бързо да се качи и да слезе отново без никакъв риск, при условие че остане не повече от няколко минути на повърхността. — Така: готов ли си да задържиш дъха си?
— Дъха си ли? — попита Мали.
Мъжът дръпна спирачката на асансьора, кабината се люшна и спря.
— Къде ти е умът, човече? — извика той на Мали. — Излизаме право горе, нали ти казах? Трябва да задържиш дъха си оттук чак до повърхността. Да не искаш да умреш от изгърбване? — Бяха изкачили около една трета от шахтата, намираха се на около 20 метра под водата. — Колко си стоял долу? Петнайсет часа?
— Близо двайсет, господине.
— Двайсет часа долу, Сиймъс, значи, че със сигурност ще се парализираш, ако въобще оживееш. Сега ще ти обясня. Поеми дълбоко дъх, като мене, и го задръж — животът ти зависи от това. Не издишвай. Ще усетиш леко напрежение, но задръж каквото и да става. Готов ли си?
Мали кимна. Двамата поеха дълбоко дъх. След това човекът с папийонката отново задвижи асансьора. Докато се изкачваха, Мали усети, че напрежението в гърдите му расте. Човекът отсреща не чувстваше такова, защото само се правеше, че си задържа дъха. Всъщност дишаше скришом през цялото време, докато асансьорът приближаваше повърхността. През глухия тътнеж на парните машини никой не можеше да чуе как вдишва и издишва.
Мали усети болки в гърдите. За да покаже, че става нещо и че му е трудно да сдържа дъха си, той посочи към гръдния кош и устата си. Мъжът с папийонката поклати глава и размаха пръст, за да подчертае колко е важно да не издиша. Повика с жест Мали към себе си, сложи голямата си длан върху носа и устата му и напълно му затвори достъпа до въздух. Вдигна вежди сякаш питаше дали така е по-добре. Мали кимна и направи гримаса. Лицето му все повече почервеняваше, очите му изхвръкнаха и точно когато асансьорът стигна повърхността, той инстинктивно се изкашля в дланта на човека с папийонката. И дланта му се покри с кръв.
Човешките бели дробове са учудващо еластични. Могат да увеличават обема си. На двайсет метра под водата, когато Мали за последен път пое дъх, налягането бе около три атмосфери, което значи, че Мали бе поел в дробовете си три пъти повече въздух от нормалното. Докато асансьорът се изкачваше, този въздух се бе разширил. Дробовете му бяха се раздули отвъд предела си, като пренапомпани балони. Скоро плеврите в дробовете — малките резервоарчета, в които влиза въздухът — бяха започнали да се пръскат бързо една след друга. Освободеният въздух бе нахлул в плевралната кухина, намираща се между гръдния кош и дробовете, и бе причинил пневмоторакс, при който дробовете колабират.
— Сиймъс, Сиймъс, нали не издиша? — бяха стигнали повърхността, но мъжът не отваряше асансьора.
— Кълна се, че не съм — каза едвам Мали. — Майко божия, какво ми е?
— Загуби един от дробовете си, само това. Ще оживееш.
23
Чарлз Стюарт Парнел — ирландски политик, организирал първия в историята бойкот като форма на протест на ирландски земеделци срещу британски наместник, управител на ирландско имение. — Б.ред.