Тъкмо влизаше Фройд, придружен от човек, с когото се бях запознал на конгреса по психоанализа в Ню Хейвън преди няколко месеца — Ърнест Джоунс, британски последовател на Фройд.
Джоунс бе дошъл в Ню Йорк, за да прекара с нашата групичка една седмица. В събота щеше да пътува с нас за „Кларк“. Д-р Джоунс беше около четиридесетгодишен, нисък като Брил, но по-пълен, с изключително бледо лице, тъмна добре намазана с брилянтин коса, почти без брадичка и пристисната тънкоуста усмивка, която излъчваше повече самодоволство отколкото благоразположение. Имаше странния навик да отклонява поглед от хората, когато се обръща към тях. Фройд, който се шегуваше нещо с него, докато се приближаваха към нас, очевидно се радваше да го види. Но нито Брил, нито Ференци показаха, че споделят това му чувство.
— Шандор Ференци — каза Джоунс. — Каква изненада, стари приятелю. Но ти май не беше поканен, нали? Имам предвид — не си поканен да изнесеш доклад в „Кларк“?
— Не — отвърна Ференци, — но…
— И Ейбрахам Брил — продължи Джоунс, като зарея поглед из стаята, сякаш очакваше да открие още някого, когото познава. — Как сме? Все още само с трима пациенти?
— Четирима — каза Брил.
— Е, смятай се за късметлия, старче — отвърна Джоунс. — Аз така съм затънал в пациенти в Торонто, че нямам и минута да напиша и два реда. Засега съм готов само с ръкописа на „Неврология“, малко нещо от „Лудостта“ и лекцията, която изнесох в Ню Хемпшър и която Принс иска да публикува. Ами ти, Брил, каниш ли се да издадеш нещо?
След подмятанията на Джоунс атмосферата можеше да се нарече всякак, но не и сърдечна. По лицето на Брил се изписа изражение на престорено разочарование.
— Боя се, че само книгата на Фройд за хистерията.
Джоунс раздвижи устни, но не каза нищо.
— Да, само моя превод на Фройд — продължи Брил. — Немският ми се оказа по-скован, отколкото предполагах, но свърши работа.
По лицето на Джоунс грейна облекчение.
— Фройд няма нужда от превод на немски, глупако. Той пише на немски. Има нужда от превод на английски.
— Аз съм неговият преводач на английски — каза Брил.
Джоунс беше като ударен от гръм. Обърна се към Фройд.
— Вие… вие… нали не сте… как сте позволили на Брил да ви превежда на английски? — и към Брил: — Английският ти достатъчно добър ли е за това, старче? Та ти си имигрант в края на краищата.
— Ърнест — каза Фройд, — показваш ревност.
— Аз? — отвърна Джоунс. — Да ревнувам от Брил? Нима е възможно?
В този миг момче със сребърен поднос в ръце извика името на Брил. Върху подноса имаше плик. Брил самодоволно остави на момчето бакшиш от десет цента.
— Винаги съм си мечтал да получа телеграма в хотел — каза той весело. — Замалко да си пратя една сам на себе си вчера просто за да видя какво е.
Когато обаче извади съобщението от плика, изражението му се промени. Лицето му замръзна. Ференци грабна листа от ръцете му и ни го показа. Телеграмата гласеше:
И ТОГАВА БОГ ИЗСИПА ОГЪН И ЖУПЕЛ НАД
СОДОМ ТОЧКА И ДИМЪТ СЕ ИЗДИГНА КАТО
ДИМ ОТ ПЕЩ ТОЧКА НО ЖЕНА МУ СЕ ОБЪРНА
НАЗАД И СЕ ПРЕВЪРНА В СТЪЛБ ОТ СОЛ24 ТОЧКА
СПРИ, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ТВЪРДЕ КЪСНО
— Ето пак — прошепна Брил.
— Според мене — намеси се Джоунс — няма нужда да се държите все едно сте видели призрак. Очевидно е от някакъв религиозен фанатик. Америка е пълна с такива.
— И откъде ще знае, че съм тук? — отвърна Брил, който никак не изглеждаше успокоен.
Кметът Джордж Макклелън живееше на централна улица в една от внушителните градски къщи в древногръцки стил покрай северната граница на „Уошингтън скуейър“ до Пето авеню. Рано сутринта в сряда на излизане от къщи той се стресна, като видя патоанатома Хугел да се втурва към него откъм парка отсреща. Двамата се срещнаха до коринтските колони пред главния вход на кметската къща.
— Хугел — каза Макклелън, — какво правиш тук? Боже мили, човече, изглеждаш сякаш не си спал с дни.
— Исках да съм сигурен, че ще ви намеря — възкликна превъзбуденият патоанатом. — Бануел го е направил.
— Какво?
— Джордж Бануел е убил Елизабет Ривърфорд — каза Хугел.
— Не ставай глупав — отвърна кметът. — Познавам Бануел от двайсет години.
— От мига, в който влязох в апартамента й — каза Хугел, — той се опитва да пречи на разследването. Заплаши, че ще накара да ме отстранят от случая. Опита се да ми попречи да направя аутопсия.
— Познава бащата на момичето, за бога.
— И защо това ще му дава основание да пречи на аутопсията?
— Повечето бащи, Хугел, не се възторгват от гледката на разпорения труп на дъщеря си.