— Статия? — попита Юнг. — Не разбирам.
— Във връзка с лекциите, които сме уредили да изнесете във „Фордам“ следващата седмица. Смята да направи интервю с вас. Предлага да включи и биографията ви — две пълни страници. Ще станете доста известен. Не знаех дали ще се съгласите, затова му казах, че ще ви попитам.
— Защо — отвърна Юнг — аз… не…
— Има само един проблем. Окс — Дейна произнасяше „Оукс“ — се страхува, че сте фройдист. Не иска вестникът му да се свързва с… с… е, знаете какво казват за Фройд.
— Вманиачен по секса дегенерат — допълни набитият мъж отдясно и приглади огромните си бакенбарди.
— Фройд наистина ли вярва в това, което пише? — попита третият оплешивяващ господин. — Че всяко момиче, което лекува, се опитва да го съблазни? Или пък това, което твърди за изпражненията — изпражненията, за бога! Или пък че капризните мъже предпочитали аналния секс?
— Ами това, че момчетата искали да спят със собствените си майки? — присъедини се и набитият мъж и по лицето му се изписа крайно отвращение.
— Ами това, което мисли за Бог? — попита Дейна, изтръсквайки тютюн от лулата си. — Сигурно не ви е лесно, Юнг.
Юнг не беше сигурен какво точно искаха да му кажат. Не отговори.
— Познавам ви, Юнг — каза Дейна. — Знам какъв сте. Швейцарец. Християнин. Човек на науката, също като нас. И човек със силни страсти, който действа както му диктуват желанията. Мъж, който не може да се задоволи с една жена. Няма смисъл да криете тези неща от нас. Тези така наречени мъже, които бездействат, които оставят желанията си да се възпаляват като рани, чиито бащи са били амбулантни търговци и които винаги са се чувствали нещо повече от нас — само те могат да имат такива зловещи животински фантазии, да разнищват човек и Бог, докато ги обезсмислят. Сигурно не ви е лесно да ви свързват с всичко това.
На Юнг му ставаше все по-трудно да асимилира. Изглежда, алкохолът го бе ударил в главата. Тези господа явно го познаваха, но откъде?
— Понякога е така — отвърна бавно Юнг.
— В никакъв случай не съм антисемит. Питайте Сакс. — И той посочи оплешивяващия вляво от него. — Даже напротив, възхищавам се на евреите. Тяхната тайна е в расовата чистота, принцип, който разбират много по-добре от нас. Точно той ги е направил такава велика раса. — Човекът, когото нарекоха Сакс, беше напълно безизразен; набитият мъж само сви месестите си устни. Дейна продължи: — Но миналата неделя, когато вдигнах поглед към нашия кървящ на разпятието спасител и като си представих как този виенски евреин казва, че страстта ни към Исус е сексуална, усетих, че ми е трудно да се моля. Много трудно. Струва ми се, че и вие сте се сблъсквали с подобни проблеми. Или пък от учениците на Фройд се изисква да се откажат от религията?
— Аз ходя на църква — отвърна смутено Юнг.
— За себе си мога да кажа — продължи Дейна, — че не разбирам това пощуряване по психотерапията. Емануеловците, Новото мислене25, хипнозата, д-р Куакънбос26…
— Куакънбос — измърмори онзи с бакенбардите.
— Едиизмът27 — продължи Дейна, — психоанализата — все култове според мене. Половината жени в Америка са луднали по тях, но те пият от погрешния извор. Ще започнат да пият от вашия, повярвайте ми — след като прочетат за вас в „Таймс“. Накратко, можем да ви направим най-известния психиатър в Америка, но Окс няма да се заеме с вас освен ако в лекциите си във „Фордам“ не дадете ясно да се разбере — и то недвусмислено ясно, — че не подкрепяте фройдистките вулгаризми. Хубав ден, г-н Юнг.
Тропането по вратата на хотелската стая на г-ца Актън продължи и докато бравата подскачаше нагоре-надолу. Най-накрая вратата рязко се отвори и в стаята влетяха петима души, трима от които разпознах: кметът Макклелън, детектив Литълмор и Джордж Бануел. Дамата и господинът с тях бяха очевидно заможни.
Мъжът, към петдесетте, със светла кожа, бе почернял от слънцето и се белеше. Имаше заострена брадичка, олисяващо теме и превръзка от бяла марля върху лявото око. Веднага ми стана ясно, че това е бащата на г-ца Актън, макар че дългите крайници, които изглеждаха така грациозни у нея, у него бяха малко хилави, а женствените черти на нейното лице придаваха мекушавост на неговото. Дамата, за която предположих, че е майката на г-ца Актън, беше най-много един и петдесет висока. Беше по-пълна от съпруга си, носеше много бижута и грим, а обувките й бяха с опасно високи токчета — сигурно за да я издължат с няколко сантиметра. Вероятно някога е била привлекателна. Тя заговори първа или по-точно извика:
25
Новото мислене — философско течение, появило се през Просвещението. Последователите му вярват, че след като природата се управлява от строги закони, същото би трябвало да важи и за обществото и хората. — Б.пр.
27
Едиизъм — доктрина, създадена от Мери Бейкър Еди (1821–1910), американка, основателка на религиозна секта. Според нея всяка болест може да се излекува по духовен път; злото и грехът физически не съществуват, не съществува и материята. — Б.пр.