От гърлото на Джоунс излезе цяла рапсодия от покашляния, но нито една свързана дума.
— Отвратителен си — каза Брил. — Наистина отвратителен.
— Това ли е всичко, Янгър? — попита Фройд.
— Не, господине — отвърнах. Последното обвинение беше най-тежко. — Има още нещо: че в момента имате и друга сексуална връзка, с ваша пациентка, деветнайсетгодишна студентка по медицина. Твърди се, че аферата ви е станала толкова печално известна, че майката на момичето е била принудена да ви пише с молба да не съсипвате живота на дъщеря й. Авторите на досието твърдят, че разполагат с копие на писмото, с което сте отговорили на майката и сте поискали пари от нея, за да… се въздържате от по-нататъшни сексуални отношения с дъщеря й.
След като свърших, всички мълчаха дълго време. Най-накрая Ференци избухна:
— Но тук става въпрос за Юнг, по дяволите!
— Шандор! — скастри го Фройд.
— Юнг е писал такова нещо? — попита Брил. — На майката на пациентка?
Ференци запуши устата си с длан.
— Опа! — извика той. — Фройд, не можеш да ги оставиш да си мислят, че става въпрос за тебе. Ще го съобщят на вестниците. Вече си представям заглавията.
Аз също си ги представих: „Фройд оневинен по всички обвинения“.
— Е — каза мрачно и замислено Брил, — атакуват ни от Бостън, Уорчестър и Ню Йорк едновременно. Не може да е съвпадение.
— Каква е атаката в Ню Йорк? — попита Ференци.
— Онази работа с Еремия и Содом и Гомор — отвърна раздразнено Брил. — Двете послания, за които знаете, не са единствените. Има още много.
Всички бяхме изненадани и помолихме Брил да ни обясни.
— Случи се веднага след като започнах да превеждам книгата на Фройд за хистерията — каза той. — Как са разбрали, за мене е мистерия. Но в седмицата, в която започнах превода, получих първата бележка, а оттогава става все по-зле. Появяват се, когато най-малко ги очаквам. Заплашват ме, сигурен съм. Всеки път ми пращат някакъв апокалиптичен библейски цитат — винаги е нещо за евреи, похот и огън. Кара ме да си мисля, че ми готвят погром.
Този път, когато Литълмор се изкачи по стълбите на сградата на Осмо авеню № 782, никой не се опита да му попречи. Беше късно, време за вечеря в ресторанта, откъдето долитаха писъци на кантонски диалект, примесени с цвърченето на пилешки мръвки в нагорещено олио. Литълмор не бе ял от сутринта и не би имал нищо против малко свинско „чоп сю“. Усещаше, че го гледат на всяка стълбищна площадка, но не видя никого. Чу някой да тича по коридора над него, както и шепот. В апартамент 4С почукването му даде същия резултат като преди: нищо, само звук на бързи стъпки по аварийното стълбище.
Литълмор си погледна часовника. Запали цигара, за да отпъди миризмите в коридора и с надеждата, че ще успее да се добере до дома на Бети навреме, за да я покани на вечеря. След няколко минути полицай Джон Риърдън се заизкачва по стълбите, влачейки след себе си уплашен и примирен китаец.
— Точно както казахте, детектив — каза Риърдън. — Изскочи през задната врата сякаш са му пламнали гащите.
Чонг Синг беше доста по-нисък от Литълмор и Риърдън. Беше набит, с широк сплескан нос и сипаничава кожа. Ръкомахаше безпомощно в опит да покаже, че не говори английски.
— Отвори — нареди Литълмор и почука по заключената врата.
Китаецът извади ключ и отвори. Едностайният му апартамент беше образец на ред и чистота. Нямаше и прашинка и всичко си беше на мястото. Два ниски нара с прости матраци очевидно вършеха тройна работа — като легла, дивани и маси. Стените бяха голи. В единия ъгъл горяха няколко ароматни пръчици и добавяха тръпчива нотка към горещия и неподвижен въздух.
— Изчистил е специално заради нас — каза Литълмор, докато се оглеждаше. — Много предвидливо. Все пак е пропуснал нещо. — Литълмор вдигна рязко брадичка и даде знак на останалите да погледнат нагоре. Чонг Синг и полицай Риърдън вдигнаха очи. На ниския таван имаше черно петно, почти метър дълго, простиращо се над двете легла.
— Какво е това? — попита полицаят.
— Петно от дим — отвърна Литълмор. — Опиум. Джак, да забелязваш нещо необичайно с прозореца?
Риърдън погледна към малкия прозорец на стаята.
— Не. Какво? — попита той.
— Затворен е — отвърна Литълмор. — Тук е сто градуса, а прозорецът е затворен. Виж какво има отвън.
Риърдън отвори прозореца и се наведе през тесния отвор. Върна се с цял куп предмети, които бе намерил под перваза: стъклена маслена лампа, пет-шест дълги лули, купа и игла. Чонг Синг изглеждаше напълно объркан, клатеше глава и местеше поглед от детектива към полицая и обратно към детектива.
— Значи имаш пушалня за опиум, така ли, г-н Чонг? — попита го детективът. — Да си ходил до апартамента на г-ца Ривърфорд в „Балморал“?