Выбрать главу

— Хей, Бек — извика Литълмор.

— Литълмаус28! — изрева Бекър, докато раздаваше картите. — Момчета, запознайте се с братока, детектив от центъра на града. Джими, това са Джип, Уайти, Лефти и Даго — помниш Даго, нали?

— Здрасти, Даго — поздрави детективът.

— Преди няколко години — каза Бекър на приятелчетата си, посочвайки Литълмор — този човек ми разкри обир. Предаде ми престъпника, който и досега си плаща, момчета. Какво правиш тук, Джими, да не оглеждаш пиленцата?

Бекър го изслуша, като през цялото време кимаше, без да сваля очи от масата за покер. С рев на човек, който се наслаждава на своя благороден жест, той нареди на надзирателите да пуснат пиленцето на детектива. Литълмор благодари надълго и нашироко и се забърза към килията да прибере Бети. Като излизаха, Литълмор надникна пак в стаята, където се играеше покер, и отново поблагодари на Бекър.

— Хей, Бек — каза, — още една услуга?

— Само кажи каква, малки братко! — отвърна Бекър.

— Има една жена с бебе. Дали ще можеш да пуснеш и нея?

Бекър смачка цигарата си. Тонът му остана дружески, но приятелчетата му внезапно прекратиха веселбата.

— Каква жена? — попита Бекър.

Литълмор разбра, че нещо не е наред, но не знаеше какво.

— Говори за Сузи, шефе — каза Джип, чието истинско име беше Хоровиц.

— Сузи? Сузи Мерил не е в моя арест нали, Уайти? — отвърна Бекър.

— Тук е, шефе — отвърна Уайти, който пък се казваше Зиденшнер.

— Да нямаш нещо със Сузи, Джими?

— Не, Бек — каза Литълмор. — Просто си помислих, че е с бебе и…

— Аха.

— Забрави — добави Литълмор. — Искам да кажа, че ако тя…

Бекър изрева на надзирателите да пуснат и Сузи. Добави към заповедта и няколко отбрани ругатни, с които искаше да изрази възмущението си, че в ареста му е вкарано бебе, и изкрещя да няма повече „бебчета“ за в бъдеще зад решетките, а да му ги водят право при него. Последната забележка предизвика взрив от смях сред хората му. Литълмор реши, че е най-добре да си ходи. Благодари на Бекър за трети път и отведе Бети.

Шесто авеню беше почти пусто. От запад подухваше. Бети се спря на стъпалата пред ареста в сенките на масивната викторианска сграда.

— Познаваш ли тази жена? — попита. — Онази с бебето?

— Може да се каже.

— Но Джими, тя е… тя е мадам.

— Знам — каза Литълмор и се ухили. — Бях в нейното местенце.

Бети го удари през лицето.

— Е — каза Литълмор. — Ходих там само да ги разпитам за убийството на Ривърфорд. Това е всичко.

— О, Джими, защо не каза веднага? — попита Бети. Сложи длани на лицето си, после ги премести на неговото и се усмихна. — Извинявай.

Прегърнаха се. Минута по-късно все още се прегръщаха, когато тежките дъбови врати на ареста проскърцаха и отвътре ги огря сноп светлина. На входа застана Сюзън Мерил с бебето в ръце и с една от огромните си шапки на главата. Литълмор й помогна да излезе. Бети поиска да подържи бебето, чието име беше Фани. По-възрастната жена с готовност й го подаде.

— Значи ти ме освободи — каза Сузи на Литълмор. — Сигурно си мислиш, че съм ти длъжница?

— Не, госпожо.

Сузи вдигна глава, за да огледа детектива по-добре. Взе си бебето от Бети и заговори шепнешком, но толкова тихо, че Литълмор едвам я чу.

— Просиш си куршума.

Нито Литълмор, нито Бети отговориха.

— Знам кого търсиш — продължи Сузи едва чуто. — Двайсет и шести февруари 1907 година.

— Какво?

— Знам кой и знам какво. Ти не знаеш, но аз знам. Но не правя нищо безплатно.

— Какво за 26 февруари 1907 година?

— Ще разбереш. И го пипни — просъска тя с толкова отрова в гласа, че сложи ръка върху лицето на бебето сякаш за да го предпази от себе си.

— Какво е станало на този ден? — настоя Литълмор.

— Питай на съседната врата — прошепна Сузи Мерил, преди да изчезне в тъмното.

Роуз ни изхвърли от апартамента, което си беше мило от нейна страна. Със сигурност не искаше Фройд да й се пречка, докато чисти. А Брил стоеше вцепенен като войник със синдром на Дакоста29. Каза, че няма да идва на вечеря, и ни помоли да го извиним.

вернуться

28

Литълмаус (little mouse, англ.) — малка мишка; шега с името на героя. — Б.ред.

вернуться

29

Синдром на Дакоста — невроциркулярна астения, състояние, характеризиращо се с повишена податливост на умора, безсъние, ускорен пулс, периодични болки и тревожност. Наблюдава се при войници на активна служба. — Б.пр.