На някои светски събития сериозни мъже с достойнство често започваха да се държат като комедианти на сцена и да се превземат, като говорят и жестикулират. Причината за тази промяна винаги е някоя жена. Клара Бануел имаше точно такова въздействие върху гостите на Джелиф. Беше на двайсет и шест години и имаше бяла кожа като на напудрена японска принцеса. Всичко в нея бе идеално изваяно. Тялото й бе невероятно. Косата й — тъмна като непроходим лес, очите й — зелени като морето, а всичко това бе лустросано с приятна и провокативна интелигентност. На двете й уши висеше по една ориенталска перла, проблясваща във всички цветове на дъгата, а на шията й на сребърна верижка бе окачена розова перла, затворена в кошничка от диаманти и платина. Когато на лицето й се появяваше намек за усмивка — а тя никога не си позволяваше нищо повече от намек, — мъжете падаха в краката й.
— Какво искат жените — отвърна й Фройд, докато сядахме на блесналата от кристал маса — е загадка както за психоаналитика, така и за поета. Би било хубаво, ако можехте да ни отговорите на този въпрос, г-жо Бануел, но и вие не можете. Вие сте проблемът, но не сте по-добра в разрешаването му от който и да е нещастен мъж. Какво искат мъжете е почти винаги очевидно. Например нашият домакин по погрешка е взел ножа вместо лъжичката си.
Всички глави се извърнаха към дебелия ухилен Джелиф, който седеше начело на масата. Наистина беше така: в дясната си ръка държеше нож, и то не за хляб, а за месо.
— Какво означава това, д-р Фройд? — попита една възрастна дама.
— Че г-жа Бануел е събудила агресивни импулси в него — отвърна Фройд. — Тази агресия, която се поражда от сексуалната конкуренция, ясна на всички, го е накарала да посегне към погрешния прибор и разкрива нещо, за което той самият не си дава сметка.
Цялата маса зашумя. Янгър, който седеше отдясно на г-жа Бануел, се почуди дали гостите ще възприемат толкова откровен разговор.
— Печелите, признавам — извика Джелиф без грам неудобство и в добро настроение, като размаха ножа по посока на Клара. — Само че не съм съгласен, че не си давам сметка за желанията си. — Цивилизованата му скандалност предизвика взрив от одобрителен смях у всички и успокои притесненията на Янгър.
— За разлика от него — продължи Фройд, — моят добър приятел Ференци педантично намества салфетката в яката си като лигавниче. Той се опитва да събуди майчинските ви инстинкти, г-жо Бануел.
Ференци се огледа малко объркано, но въпреки това добронамерено, и забеляза, че само той използва салфетката по този начин.
— Разговаряхте надълго и нашироко със съпруга ми преди вечеря, д-р Фройд — каза г-жа Хислоп. Възрастната достолепна жена седеше до Джелиф. — Какво разбрахте за него?
— Професор Хислоп — отвърна Фройд, — ще потвърдите ли нещо? Нали не ми казахте първото име на майка си?
— Какво? — попита Хислоп и доближи слуховата си фуния до ухото.
— Не говорихме за майка ви, нали? — попита пак Фройд.
— Да сме говорили за мама? — повтори Хислоп. — Не, не сме.
— Името й е Мери — каза Фройд.
— Как разбрахте? — извика Хислоп и огледа обвинително всички на масата. — Откъде знаете това? Не съм му казвал името на майка си.
— Напротив — отвърна Фройд, — само че без да се усетите. За мене по-интересният ребус е името на съпругата ви. Джелиф ми каза, че то е Алва. Признавам, смятах, че е вариант на Мери. Почти бях сигурен. Затова имам въпрос към вас, г-жо Хислоп, ако ми позволите. Дали случайно съпругът ви не ви нарича с галено име?
— Второто ми име е Мария — каза смаяната г-жа Хислоп — и той винаги ми казва Мари.
След това признание Джелиф изсумтя, а Фройд получи бурни аплодисменти.
— Тази сутрин се събудих с възпаление на лигавиците — намеси се една матрона, седнала до Ференци. — Същото ми се случи и в края на лятото. Това означава ли нещо, д-р Фройд?
— Възпаление казвате, госпожо? — Фройд млъкна, за да размисли. — Боя се, че понякога възпалението си просто възпаление.
— Наистина ли жените са толкова загадъчни? — обобщи Клара Бануел. — Мисля, че сте прекалено благосклонен към нашия пол. Отговорът на въпроса какво искат жените е възможно най-лесният. — Тя се обърна към изключително красивия тъмнокос млад мъж от дясната й страна, чиято бяла папийонка беше леко килната. Досега не бе казал и дума. — Какво мислите, д-р Янгър? Можете ли да ни кажете какво искат жените?