— Знаете ли къде живее г-ца Сигел, г-це Актън? — попита Литълмор.
— Не, но се съмнявам, че ще я намерите в дома й, детектив — каза Нора. — Елси избяга с някакъв млад мъж през юли. Казват, че е във Вашингтон.
Литълмор кимна. Благодари на Нора и поиска от г-н Актън разрешение да ползва телефона. Свърза се с централата и нареди да намерят родителите на Елси Сигел, внучка на генерал Франц Сигел. Ако семейството потвърди, че не я е виждало от юли, да бъде отведено в моргата.
Литълмор се върна в спалнята на момичето, където намери само него и г-жа Бигс. Последният полицай, който току-що излизаше, каза на Литълмор, че не е намерил никакви отпечатъци по прозорците и леглото, а дръжките на вратите са пипани от прекалено много хора. Г-жа Бигс се опитваше да оправи бъркотията след полицаите. Нора седеше точно както я бе оставил. Литълмор огледа спалнята.
— Г-це Актън — каза, — как според вас мъжът е влязъл снощи тук?
— Ами сигурно… не знам.
И Литълмор си помисли, че това е истинска загадка. Къщата на семейство Актън имаше само две външни врати — предна и задна. И пред двете цяла нощ бяха патрулирали яки полицаи, които се кълняха, че никой не е влизал. Старият Бигс наистина бе заспал на поста си, това потвърждаваха всички. Но Бигс хитро бе поставил стола точно пред вратата на спалнята. Затова Нора бе паднала върху му на сутринта. Щеше да е много трудно някой да го прескочи, без да го събуди.
Възможно ли бе престъпникът да се е качил през прозореца? Спалнята на Нора беше на втория етаж. Нямаше следи от катерене по стената, а и тъй като спалнята гледаше към парка, ако някой се бе опитал да го направи, нямаше как да не бъде забелязан от полицая на предния вход. Дали не се е спуснал през покрива? Не беше изключено. Покривът бе достъпен от съседните сгради. Но съседите се кълняха, че никой не е влизал у тях през нощта. Освен това на Литълмор му се струваше, че едър мъж би се затруднил да се провре през някой от прозорците на Нора.
Докато детектив Литълмор проверяваше отново прозорците, за да се убеди, че по тях няма никакви следи, във версията на Нора започнаха да се появяват пукнатини. Като начало г-жа Бигс откри угарка от цигара в кошчето за боклук на момичето. По цигарата имаше червило. Г-жа Бигс изглеждаше доста изненадана. Детективът — също.
— Ваша ли е, госпожице? — попита той.
— Разбира се, че не — отговори Нора. — Не пуша. И дори не притежавам червило.
— А какво е това по устните ви? — поинтересува се Литълмор.
Нора покри устата си с длан. Чак тогава си спомни как видя Бануел да слага червило по устните й. Беше забравила тази странна подробност. Целият епизод й беше размазан като в мъгла. Каза на детектива какво е направил Бануел. Според нея той е сложил червило и по цигарата и я е изхвърлил, преди да си тръгне. Не спомена най-странното нещо, което си спомняше: че видя Бануел отгоре, а не от непосредствена близост. Но продължи да настоява, че изобщо не притежава грим.
— Имате ли нещо против да огледам стаята ви, г-це Актън? — попита Литълмор.
— През последния час вашите хора преровиха всичко — отвърна тя.
— Възразявате ли все пак?
— Не.
Никой от полицаите не бе претърсил личните вещи на Нора. В най-долното чекмедже на тоалетката й Литълмор намери пудра за лице, флакон с парфюм и червило. Освен това откри и пакет цигари.
— Не са мои — каза Нора. — Не знам как са се появили тук.
Литълмор повика полицаите обратно в стаята, за да продължат щателното претърсване. Няколко минути по-късно на висока полица в гардероба на момичето един от тях се натъкна на нещо неочаквано, скрито под купчина пуловери — къс бич с огъната дръжка. Литълмор не бе запознат със средновековните практики за мъчение, но дори и той си даде сметка, че това е камшик от специален вид, с който могат да се достигат труднодостъпни места като например гърба на този, който го държи.
Добре че не арестувахме Бануел, помисли си Джими Литълмор.
Обаче детективът напълно се обърка, когато друг полицай го изненада с още едно откритие в задния двор. Бе се покатерил на едно дърво, за да види дали е възможно да се достигне до покрива. Не беше възможно, но на слизане забелязал нещо, което му заприличало на монета: малко блестящо метално кръгче, просветващо от дупчица в ствола на около трийсет сантиметра от земята. Предаде го на Литълмор. Беше кръгла мъжка игла за вратовръзка с монограм и влакно бяла коприна, захванато за закопчалката. Инициалите на монограма бяха GB.