— Простете ми, д-р Янгър — каза. — Не искам да бавя сеанса ви с Нора. Но може ли да поговоря с вас преди това?
— Разбира се, г-жо Бануел.
— Знам какво ви е казала Нора — започна тя — за мене. Но снощи не знаех.
— Съжалявам — отвърнах. — Това е незавидната съдба на лекаря.
— Винаги ли вярвате, че пациентите ви казват истината?
Не отговорих.
— Е, в този случай е истина — продължи тя. — Нора ме видя с баща си точно както ви го е описала. И тъй като вече знаете това, искам да узнаете и останалото. Не съм го направила без знанието на съпруга си.
— Уверявам ви, г-жо Бануел…
— Моля ви, недейте. Мислите, че се опитвам да се оправдая. — Взе една снимка от полицата над камината. На нея бе Нора на тринайсет или четиринайсет години. — Далеч съм от такова намерение, докторе. Искам да ви кажа някои неща заради Нора, не заради себе си. Спомням си когато семейство Актън се нанесе в тази къща. Джордж им я построи. Нора беше поразително красива дори тогава, само на четиринайсет години. На човек му се струваше, че богините най-накрая са загърбили различията си и са я сътворили като подарък за Зевс. Аз съм бездетна, докторе.
— Разбирам.
— Нима? Бездетна съм, защото съпругът ми не ми позволява да раждам. Казва, че ще си разваля фигурата. Никога не сме правили… нормален секс. Нито веднъж. Той не би го позволил.
— Може би е импотентен.
— Джордж? — изглеждаше развеселена от това предположение.
— Трудно ми е да повярвам, че един мъж би се въздържал доброволно при тези обстоятелства.
— Предполагам, че се опитвате да ми направите комплимент, докторе. Джордж не се въздържа. Кара ме да го задоволявам по… различен начин. За обикновен секс си има други жени. Съпругът ми има нужда от много млади жени и ги получава. Искаше и Нора. Но така стана, че бащата на Нора пък искаше мене. И Джордж видя начин да получи каквото иска. Накара ме да съблазня Харкорт Актън. Разбира се, и с Харкорт не ми бе позволено да правя това, което не правех със собствения си съпруг. И затова Нора стана свидетел на нещо по-необичайно.
— Съпругът ви е искал да накара Актън да продаде собствената си дъщеря?
— Всъщност от Харкорт не се изискваше да продаде Нора, докторе. Съпругът ми искаше само той да усети, че собственото му щастие дотолкова зависи от мене, че да се противопостави с всички сили на всякакви недоразумения, които биха разделили нашите две семейства. Така, когато му дойдеше времето, щеше да си затвори очите и да се прави, че нищо не се е случило.
Разбрах. След като г-жа Бануел е започнала връзка с г-н Актън, Джордж Бануел е направил първата крачка към Нора. Стратегията му очевидно е проработила. Когато Нора се е оплакала на баща си и го е помолила да я отърве от Бануел, г-н Актън е решил да не й повярва и да й се скара — точно както Нора ми бе разказала, все едно е направила нещо нередно. Което си е било така: заплашила е безценните за него отношения с г-жа Бануел. Без съмнение на Актън му се е искало дъщеря му да лъже или просто да се предаде на Бануел, а не да пищи, че я изнасилват, и да го заставя да се откаже от нощните си удоволствия.
— Помислете какво е за един мъж като Харкорт Актън — добави г-жа Бануел — да получи това, за което само е мечтал, по-скоро това, за което дори не се е осмелявал да мечтае. Напълно съм сигурна, че би направил всичко, което бих поискала от него.
Усетих странно напрежение под лъжичката.
— Съпругът ви получи ли каквото искаше?
— От професионален интерес ли питате, докторе?
— Разбира се.
— Разбира се. Отговорът е, че според мене — не. Поне не още. — Върна снимката на Нора на мястото й на полицата до фотографията на родителите й. — Във всеки случай, докторе, Нора е наясно, че не съм щастлива в брака си. Мисля, че сега се опитва да ми помогне.
— Как?
— Нора има много богато въображение. Не забравяйте, че макар във вашите мъжки очи Нора да изглежда като жена, като награда, която подканя да бъде грабната, тя си е още дете. Дете, което родителите никога не са разбирали. Единствено дете. Почти през целия си живот Нора е живяла в свой собствен свят.
— Казахте, че се опитвала да ви помогне. Как?
— Мисли си, че може да съсипе Джордж, като увери полицията, че той я е нападнал. Може дори да вярва, че наистина го е направил. Вероятно сме объркали бедното дете и тя страда от нещо като халюцинации.
— Или пък може би съпругът ви наистина я е нападнал.
— Не казвам, че не е способен. Никак даже. Съпругът ми е способен почти на всичко. Но в този случай не е така. Снощи Джордж се прибра, след като аз се върнах от вечерята у Джелиф. Беше към единайсет и половина. Нора твърди, че си е легнала в дванайсет без петнайсет.