— Никога не си била жалка, нито загубенячка, само понякога бе тъжна — казвам, но тя ме прекъсва с махване на ръка.
— Освен това толкова много неща се промениха, може би прекалено много. Не съм сигурна, че мога да ги превъзмогна и загърбя.
Кимам. Осъзнавам, че е права. Въпреки това се надявам да успее.
— А пък, хм… Миса, Рейф и Марко безспорно са готини, наистина. Но като изключим безсмъртието и работата си в магазина, нямаме почти нищо общо, разбираш ли? Имам предвид, че средата ни е напълно различна, израснали сме при различни условия, асоциациите и вкусовете ни изобщо не съвпадат. Те никога не са чували за никоя от любимите ми групи, което определено ми лази по нервите.
Аз едновременно свивам рамене и кимам, сякаш напълно разбирам какво иска да каже, наистина.
— Впрочем аз и с теб не мисля, че имам кой знае колко общи интереси, но въпреки това винаги съм имала чувството, че по някакъв начин ме разбираш. Схващаш ли какво искам да кажа? Сякаш, макар да не харесваме едни и същи неща, ти въпреки това ме приемаш. Не ме съдеше, не коментираше начина ми на живот, а това тогава бе от голямо значение за мен. Или поне имаше някакво значение. Тогава.
Стисвам устни и мълчаливо очаквам продължението, защото ми е ясно, че изобщо не е свършила.
— Така че, да — и ти ми липсваше. — Тя ме стрелва с поглед, свива рамене и продължава: — Би било хубаво да си запазя поне един от приятелите за цялата вечност. Въпреки това сигурна ли си, че не можем да превърнем и Майлс?
— Не! — изтърсвам, преди да осъзная, че се шегува.
— Бо-ожичко-о! Абе, ти изобщо отпускаш ли се някога?!
Разсмива се, сваля ръце от гърдите си и сред вихър от кожа и коприна се тръсва върху леопардовия си пуф стол, разстила полата на роклята си край себе си и подпира брадичка на дланта си.
— Би могло да му помогне за актьорската кариера. Определено би спечелил всички хубави роли!
— А-ха… и колко време ще продължи това? — Поглеждам я внимателно. — Вярвай ми, дори и в Холивуд биха забелязали, че не е мръднал и изглежда все на осемнайсет.
— Не съм забелязала да е навредило особено на Дик Кларк.
Хвърлям й кос поглед, сепната. Нямам представа за кого говори.
— Е-хо-о?! „най-възрастният тийнейджър на Америка“? „Жестоката новогодишна вечер на Дик Кларк“? Не може да не си чувала за него!
Свивам рамене. Името все така не ми говори нищо.
— Карай да върви — разсмива се тя и тръсва глава. — Както и да е, имам си една теория. Според мен съществуват много други като нас — актьори, супермодели и така нататък. Сериозно! Как иначе би обяснила външния вид на някои от тях?
Повдигам рамене, пуфтейки:
— Късмет, добри гени, пластична хирургия и много работа с Фотошоп — разсмивам се и аз. — Така си го обяснявам.
— Е, между нас да си остане, обаче Роман е доста сдържан по отношение на детайлите. Повечето пази за себе си.
Без майтап — вярно ли?
— Един път го попитах колко други като нас има и колко от тях е превърнал той самият, просто се обърна настрани и измърмори някаква детинска глупост в смисъл, че той си знае, пък останалият свят да разбере, ако може. После, колкото и да го притисках и разпитвах, нищо друго не ми каза. Продължи да повтаря едно и също, докато накрая се нервирах толкова, че изоставих темата.
— Това ли каза? — Опитвам се да прикрия тревогата в гласа си, но не успявам напълно. — Какви точно бяха думите му? Казал е, че си е негова работа, той знае, а пък останалият свят да разбере, ако може? Така ли?
Поемам си рязко въздух. Не ми допадат тези думи, има нещо зловещо в тях. Изобщо не ми харесват.
Хевън ми хвърля нервен поглед, сякаш иска да върне думите си назад. Нормално — видяла е изражението ми, чува как се извисява гласът ми и осъзнава, че може би е прекалила малко. Че вече не ми дължи лоялност и определено Роман е по-напред от мен сред любимците й.
— А може и да е казал аз да разбера, помня ли? Това звучи доста по-логично, не си ли съгласна? — Повдига рамене, а пръстите й се заиграват с дантелата по ръкава й. — Както и да е. Мисля си, че ще е най-добре да не говорим за Роман, като се има предвид, че аз го обичам, а ти го мразиш. Ако искаме да бъдем приятелки, трябва да установим някаква безроманова зона, какво ще кажеш? Налага се да приемем, че не сме на едно мнение по отношение на него.