— Трябва да вървя — прошепвам.
Нямам избор и затова нарушавам магията първа. Болезнено осъзнавам пламъка, който се разгаря помежду ни. Настойчивият повик на телата ни жестоко напомня, че — поне засега — няма начин да стигнем по-далеч.
Точно когато вече съм се настанила в колата, а Деймън е влязъл обратно вътре, се появява Райни с Луна на рамото. Роми веднага наднича зад гърба й.
— Тази нощ е точната. Луната ще премине в нова фаза — обявява тя с присвити очи и безжалостно стиснати устни.
Не са нужни повече думи. И трите знаем какво означава това.
Кимам и включвам на задна скорост, за да изляза от алеята, но тя ме спира с думите:
— Знаеш какво да правиш, нали? Помниш ли плана ни?
Кимвам отново. Ненавиждам ситуацията, в която съм поставена в момента. Освен това знам, че според тях никога няма да изкупя стореното.
Излизам на улицата, а мислите им ме преследват, влизат в ума ми и отказват да го напуснат: Грешно е да използваш магията за постигане на егоистичните си и нечестиви цели. Кармата изисква да се плати цената… и то тройно.
Четвърта глава
Стигам до собствената си къща и първото нещо, което виждам на алеята, е сребристата тойота „Приус“ на Миноз. Ако трябва да съм честна, това предизвиква у мен желание да обърна и да подкарам в противоположна посока. Но не го правя. Само въздишам и влизам в гаража. Зная, че нямам друг избор — трябва да посрещна онова, което предстои.
Трябва да приема факта, че леля ми — а също и мой законен настойник — наистина си пада по учителя ми по история.
И да приема още, че определено е много по-добре да седим заедно на масата за вечеря, отколкото за закуска — което, ако нещата продължат да се развиват с настоящите светкавични темпове, предстои съвсем скоро. И ще трябва да кажа „сбогом“ на господин Миноз — и „добре дошъл“ на чичо Пол. А аз видях това да се случва. Следователно е неизбежно. В момента просто чакам те самите да го осъзнаят.
Вмъквам се през страничната врата и се прокрадвам на пръсти с надеждата да се добера до стаята си, без да ме забележат. Така ще имам време за себе си — време, от което отчаяно се нуждая, за да си изясня и подредя някои неща.
Точно се готвя да изтичам нагоре по стълбите, когато Сабина показва глава иззад ъгъла и възкликва:
— О, чудесно! Стори ми се, че чух колата ти в гаража. Ще вечеряме след около половин час, но защо преди това не дойдеш да ни правиш компания?
Надничам над рамото й, но заради стената, която ни отделя от всекидневната, не успявам да видя Миноз. Мярвам само мъжки крака с кожени сандали, качени върху облегалката на дивана толкова небрежно и спокойно, все едно това е най-нормалното нещо на света — и най-подходящото място за тях. Извръщам се към нея и я оглеждам внимателно: русата коса, стигаща до раменете й, руменината, избила по бузите й, и блясъка в очите й… И подновявам отново обета си да съм щастлива, когато тя е щастлива — макар да не съм особено доволна от конкретната причина за щастието й.
— Ще… сляза след малко — отвръщам с принудена усмивка. — Искам само да се поизмия и…
Погледът ми се връща към Миноз като привлечен от магнит. Не мога да откъсна очи. Сериозно — защо, за Бога?! Трябва ли да гледам краката на учител у дома си само защото е лято?
— Да, да, добре. Само не се бави много. — Тя се кани да ми обърне гръб, но се сеща за нещо и спира. — А, да — за малко да забравя! Това е за теб, пристигна преди малко.
Взема от масичката до стената кремав плик и ми го подава. В горния ляв ъгъл с лилави букви е напечатано „Мистикс & Муунбиймс“, а в средата под тях с ъгловатия почерк на Джуд са изписани името и адресът ми.
Стоя и го гледам втренчено. Знам, че мога просто да го взема, да поставя ръка върху него и да разчета съдържанието му, без изобщо да го отварям. Само че не желая да го докосвам. Не искам да имам нищо общо с плика и писмото в него, с бившата си работа… или пък с Джуд — бившия си началник. Който — просто по една случайност — е играл значителна роля във всичките ми предишни животи. Появявал се е отново и отново и всеки път е успявал да спечели чувствата ми, след което идвал Деймън и ме открадвал от него. Вековен любовен триъгълник, който обаче приключи в секундата, в която съзрях татуировката му на Уроборос. Това се случи миналия четвъртък.