Само че тя не го прави. Вместо към касата се обръща към мен:
— Трябва да те представя на приятелката си. Сериозно. Направо ще откачи! Тя изобщо не вярва в тези неща и — ами, да си призная, присмиваше ми се, че се занимавам с тях. Ще се видя на вечеря с нея малко по-късно, организирали сме си двойна среща. И мисля, че… — Млъква за миг и хвърля поглед към часовника си. — Всъщност вече би трябвало да е пристигнала или ще дойде всеки момент.
— С удоволствие — усмихвам се, сякаш наистина го мисля. — Само че си имам работа и…
— А, ето я! Идеално!
Въздъхвам и впервам нещастно поглед в краката си. Иска ми се да можех да използвам материализацията, за да накарам хората да си плащат и да изчезват… или поне веднъж, в този случай.
Усещам, че плановете ми ще бъдат нарушени още по-сериозно, макар да не си давам сметка колко точно. В този миг тя свива ръце на фуния пред устата си и се провиква:
— Саби-на! Хей, Сабина, ела тук! Просто трябва да се запознаеш с нея!
Изтръпвам. Цялото ми тяло мигновено изстива и замръзвам на място. Обхваща ме студ, който сякаш приканва: Здравей, айсберг! Ела да се запознаеш с „Титаник“!
И преди да успея да предприема каквото и да било, за да я спра, Сабина тръгва към мен. В първия момент не ме разпознава — и то не защото нося черната перука (тъй като не съм с нея, отказах се отдавна да я ползвам, защото е черна коса Авалон изглеждаше като някакъв изрод) — а просто защото съм последният човек, когото би очаквала да види тук и сега. Всъщност продължава да примигва и да присвива очи, даже след като застава точно пред мен. Миноз, който върви заедно с нея, изглежда точно толкова паникьосан, колкото се чувствам аз самата.
— Евър! — Сабина се втренчва в мен ококорено, сякаш току-що се е пробудила от много дълбок сън. — Ка…
Тръсва глава няколко пъти, за да се съвземе от шока и да прочисти ума си, след което пробва отново:
— Какво, за Бога, става тук? Не разбирам.
— Евър? — Приятелката й започва да мести поглед между двете ни с присвити, подозрителни очи. — Аз… ти, мисля, каза, че името ти е „Авалон“?
Поемам си дълбоко въздух и кимам. Наясно съм, че всичко свърши. Животът ми, който толкова старателно се постарах да изградя от лъжи, тайни и игра на криеница, в момента се срива и се превръща в това.
— Аз съм Авалон — кимам, като внимателно отбягвам погледа на Сабина. — А също така съм и Евър… зависи.
— От какво точно зависи? — изграчва клиентката ми, сякаш се чувства дълбоко и най-вече лично обидена от думите ми.
Изведнъж аурата й се разгаря и започва да потрепва. Като че ли се съмнява не само в мен, но и във всичко, което й казах — а аз отделих цял час от времето си и всичките ми предсказания бяха точни и на място.
— Коя, по дяволите, си ти?! — Продължава да се пени тя.
Погледът й ме пронизва вбесено и обвинително, като че се кани да ме предаде на… всъщност не е решила на кого точно, но за всеки случай на някого, който да ме накаже за престъплението ми. Това са намеренията й.
Сабина обаче се е съвзела напълно. Гласът й е спокоен и сдържан, а тонът й — делови, точно както подхожда на високоуважаван адвокат, какъвто е в действителност:
— Евър е моя племенница. Също така е някой, който има доста да обяснява.
Обаче точно когато се каня да го направя — е, може би не точно да обясня, но поне да скалъпя някаква задоволителна история, която да укроти всички и да се разделим по живо, по здраво — от нищото се появява Джуд и жизнерадостно пита:
— Всичко наред ли е тук? Това не е ли клиентката, на която трябваше да гледаш?
Хвърлям поглед към приятелката на Сабина. Енергията ми е толкова усилена и презаредена след всичките пречистващи и лечебни медитационни упражнения, на които ме подложи Ава, че съм абсолютно уверена — преди малко проведох един от най-добрите си сеанси. Обаче не успях да предвидя това. Разбирам, че изпитва нежелание да плати сега, след като научи, че съм подрастващата племенница на приятелката й (това е нещо като диагноза явно), която съвместява престъпните си тийнейджърски деяния с почасова работа като „Авалон, лудата ясновидка“. Аз обаче не й давам възможност да реагира, а направо вземам инициативата:
— Ъ-ъ, не се безпокой, това гледане е за моя сметка!
Джуд присвива очи и започва да мести погледа си между двете ни, обаче аз кимвам твърдо и добавям: