— Само че все още ще притежава противоотровата… все още ще… — опитвам се да вмъкна аз, но няма смисъл: Ава е набрала инерция и няма намерение да спира скоро.
— Права си. Противоотровата все още ще е у него, а той най-вероятно няма да има желание да ти я даде. Само че това е ситуация, която не можеш да промениш. И няма да сполучиш, като я превръщаш в своя фиксидея и се опитваш да използваш заклинания, за да я разрешиш. Именно чрез тези действия си го превърнала в център на своята вселена, точно резултата, който най-малко си искала. Можеш да ми вярваш — Роман е напълно наясно с това. Той се старае да измести фокуса ти, да открадне центъра на тежестта ти — това е целта на всеки нарцисист. Тъй че — ако наистина искаш да сложиш край на това и да си върнеш живота — просто спри. Престани да съсредоточаваш енергията си в нещата, които не желаеш. Спри да влагаш енергия и сила в Роман. Трябва да откажеш да вървиш по този път — и дори да поглеждаш към него. Тя се привежда към мен и прибира кестенявата си коса зад ухото. — Аз лично смятам, че в мига, в който види как чудесно си се приспособила към положението си, живееш си живота и му се наслаждаваш, независимо от ограниченията, които имаш, той ще се отегчи от играта и ще се откаже. Така както действаш в момента обаче… не знам, все едно храниш тигър с голи ръце — на практика отговаряш на очакванията му и задоволяваш основната му нужда, тази от внимание. Чудовището е в теб, Евър, защото ти си го пуснала там. Повярвай ми… можеш да се отървеш от него точно толкова лесно.
— Как?
Разбирам всичко, което тя току-що ми каза — наистина, след като го обясни така подробно, разбрах какво има предвид. Въпреки това все още усещам онзи ужасен, настоятелен пулс, който тупти в мен, съвсем близо до повърхността. Малко ми е трудно да повярвам, че ще изчезне само защото съм променила фокуса си.
— Когато се опитах да направя противоположно заклинание, с което да върна нещата в първоначалното им положение, само влоших ситуацията. След това, когато се обърнах с молба за помощ към Хеката, за известно време като че ли всичко беше наред, но после, като видях Роман отново…
Усещам, че кръвта нахлува в лицето ми и цялото ми тяло пламва — толкова съм ужасена от спомена за чудовището, в което почти се превърнах.
— Е, нека просто кажем, че тогава разбрах със сигурност: звярът изобщо не е унищожен, беше си съвсем жив и здрав… и готов за забавления. Не че не схващам какво ми казваш или поне си мисля, че разбирам — но наистина не вярвам, че е достатъчно просто да променя начина си на мислене и всичко ще се оправи. Имам предвид, че в момента Хеката командва парада, аз самата нямам представа как да я накарам да спре.
Ава обаче само ме поглежда внимателно и снижава глас:
— Именно тук грешиш. Не Хеката контролира събитията — ти го правиш. През цялото време си командвала ти. Освен това, колкото и да ми е неприятно да ти го кажа — знам, че ще се почувстваш зле, като го чуеш, с всички е така — но чудовището не е чуждо, външно създание, което си е проправило път към теб по някакъв мистериозен начин. Не е демон, който те е овладял, не е мрачна магическа сила… то си ти. Чудовището е твоята тъмна половина.
Облягам се назад на стола си и започвам да клатя глава.
— Чудесно, просто чудесно! Искаш да кажеш, че в действителност съм привлечена от Роман? Че изпитвам нещо към него? Прекрасно! Много ти благодаря, Ава!
Въздъхвам дълбоко и сърцераздирателно, с многозначително вдигнати вежди и драматично разширени очи.
— Вече ти споменах, че не звучи особено добре, когато се каже на глас. — Тя свива рамене и за пореден път доказва, че наглото ми и противно поведение изобщо не я засяга. — Трябва да признаеш обаче, че наистина е невероятен… направо е великолепен!
Усмихва се и ме поглежда умолително. Не ми трябват обяснения на глас, за да разбера, че иска да се съглася с нея и да приема този повърхностен и лекомислен начин за представяне на нещата. Когато обаче не подемам играта, свива рамене и заявява:
— Всъщност не за това исках да говорим. Известно ли ти е значението на символите „ин“ и „ян“?
Кимвам:
— Външният кръг изобразява целостта на нещата и означава „всичко“, а бялата и черната част представляват двете енергии, които карат това всичко да се случва. — След тези думи повдигам рамене, но после се сещам за още нещо. — А, да — освен това всяка от тях включва и малка частица, нещо като семенце от другата…