Беше невъзможно да ги пропуснеш, да не им направиш път и да не се обърнеш подире им, когато се разминеха с теб. Аз обаче се бях крила малодушно сред еднообразния, безкраен поток от сиво и зелено, без да привличам внимание върху себе си, без да вярвам, че имам възможност или право да избягам. Докато те постоянно търсеха начин за бягство и не чакаха някой да ги измъкне наготово. Блестяха с борбеността си, с жаждата си за свобода.
Само че никой от тях не бе оцелял до шестнайсет.
Съществуват хиляди начини да познаеш дали някой лъже. Не е нужно да проникваш в съзнанието му, за да откриеш всички онези малки белези на несигурността и напрежението. В повечето случаи е достатъчно просто да наблюдаваш човека. Ако все гледа наляво, докато говори, ако използва твърде много подробности в разказа си, ако отговаря на въпроса ти с въпрос, значи, лъже. По време на презентацията си на тема „Не общувай с непознати“ баща ми, ченгето, преподаде този урок на мен и на още двайсет и четири други деца във втори клас.
Поведението на Кейт обаче не ми разкриваше нищо подобно. Разказваше ми неща за света, които ми се струваха невъзможни – поне докато не хванахме една радиостанция и сериозният глас на говорителя не потвърди думите ù.
– Да! – изкрещя Кейт и плясна с длан волана. – Най-сетне!
– Получихме информация, че президентът е отхвърлил поканата на британския премиер за официално обсъждане на стратегия за борба със световната икономическа криза и набор от мерки за съживяването на тежко пострадалите световни финансови пазари. При молба да обоснове решението си президентът изтъкнал ролята на Обединеното кралство в програмата на ООН за икономическите санкции срещу Съединените щати.
Кейт завъртя отново копчето за настройка. Гласът на радиоговорителя заглъхна и изчезна. Разнесе се оглушително пращене и аз подскочих.
– ... четирийсет и пет жени са арестувани вчера в Остин, щата Тексас, заради опит да укрият бременността си от властите. Арестантките ще бъдат задържани в изправителен дом до раждането на децата им, след което новородените ще бъдат иззети, за да се гарантира безопасността на майките и жителите на щата Тексас. Министърът на правосъдието даде следното изявление... – От колонките се разнесе друг глас, дълбок и дрезгав. – Съгласно нова Заповед 15 президентът Грей издаде нареждане за арестуването на всички граждани, замесени в това опасно начинание...
– Грей? – учудих се аз, поглеждайки към Кейт. – Още ли е президент?
Току-що беше встъпил в длъжност, когато се появиха първите случаи на ОМИН, и не си спомнях друго за него, освен че имаше тъмни очи и тъмна коса. И то само защото управниците на лагера бяха закачили по стените снимки на сина му Кланси, за да ни докажат, че и ние можем да се поправим. Споходи ме внезапен режещ спомен за последното ми посещение в лазарета и за това как портретът му като че ли ме беше наблюдавал.
Тя поклати глава видимо отвратена.
– Сам удължи мандата си до, цитирам: „Потушаването на заплахата от пси-инциденти и гарантираното освобождаване на Съединените щати от телекинетичен тероризъм“. Дори разпусна Конгреса.
– Но как е успял? – попитах аз.
– С така наречените си военновременни правомощия – обясни Кейт. – Около година-две, след като ви прибраха в лагери, няколко деца с пси-способности почти успяха да взривят Капитолия.
– Почти? Какво значи това?
Кейт надникна към мен отново, изучавайки лицето ми.
– Че успяха да взривят само Сената. Контролът на президент Грей върху правителството трябваше да продължи само до следващите конгресни избори, но тогава избухнаха размириците покрай събирането на децата от училищата без разрешението на родителите им. После пък икономиката се срина и просрочихме външните си дългове. Няма да повярваш колко безгласен ставаш, когато загубиш всичко.
– И всички просто са оставили страната в негови ръце? – От мисълта стомахът ми се преобърна.
– Не, народът не го прие безучастно. В момента тук цари хаос, Руби. Грей се стреми да установи все по-голям контрол над страната ни и с всеки изминал ден все повече и повече хора се включват в бунта и нарушават малкото останали закони само и само да сложат храна на масите си.
– Баща ми загина по време на един бунт.
Кейт се обърна толкова бързо към задната седалка, че колата кривна към другото платно. От десетина минути знаех, че Мартин е буден; дишането му бе станало осезаемо по-леко и беше спрял да пъшка, облизвайки устни. Просто нямах желание да говоря с него, нито пък да прекъсвам Кейт.