Повечето бяха Сини и Жълти, но тук-там се мяркаше и по някой Зелен — Сродници, Искри и Феномени. Термините на Приянка вършеха добра работа за идентифицирането на всяка група, без опасност някой подочул войник да проумее за какво си говорим. Децата веднага ги харесаха — имената, които сами си давахме, неизбежно щяха да са ни по-мили от етикетите, които други ни лепваха принудително.
Колкото повече деца си възвръщаха силите, толкова повече ми заприличваха на коледни лампички. Всяко имаше своя собствена светлина, но заедно вълнението им беше просто поразително. Като че твърдата броня, с която се бяха покрили, най-сетне падаше, позволявайки им да чувстват отново.
Още при първата искра на сила в съзнанията им половината деца инстинктивно понечваха да я изпробват, но Къби мълниеносно ги срязваше:
— Ако някой реши да се прави на супергерой преди сигнала — предупреждаваше тя всяка групичка, — ще го убия собственоръчно. Чухте ли? Ще изчакате един час. Трябва, иначе ще изкормят всички ни.
— Макс? — извиках го по-силно този път.
Децата в голямата палатка шушукаха предпазливо, а плановете се обсъждаха само в ъглите, към които войниците нямаха видимост. Макс наблюдаваше как Роман и Приянка съставят стратегията с няколко по-големи Сродници.
Роман бе предложил по-малките деца да не участват в първата фаза на бягството. След като Макс приключеше тук, щеше да отиде при тях в претъпканата палатка, където да изчака в безопасност края на по-ожесточения сблъсък.
Но ето че той подскочи от гласа ми и прокара разтреперана ръка през косата си.
— Извинявай, бях се замислил… Очаквах да са по-уплашени.
— И аз — признах си.
В ситуации като тази известна доза страх беше ползотворна — държеше те нащрек.
— Приянка може да включи импланта, като приключиш — напомних му. — Ако това те притеснява.
— Не. Не е това — увери ме той. — Просто… бях забравил какво е усещането. Сякаш в черепа ми се вихри буря. Ако мина покрай някого, който си мисли за друг човек или пък страда по него, силата ми иска да опознае връзката им. Да го намери.
— Да тръгне на риболов — реших да използвам метафората на Приянка.
Той кимна.
— Лана понякога използваше своята върху нас. Докато се учеше да я контролира, изпробваше границите си като Ограничител. Онези моменти на затишие ми действаха толкова облекчаващо. Когато издирвам някого, мозъкът ми като че гори от треска. Не мога да различа своята собствена реалност от тази на другия човек. Понякога се свързвам и търся неволно, виждам неща, които не бива да виждам.
— Не си виновен ти — уверих го. — Същото се случваше и на Руби, докато накрая не се научи да контролира дарбата си.
— Много съм се чудил за това — каза Макс. — Често си мислех за нея, представях си какво ли е чувството. Баща ми имаше какви ли не теории за нейната способност. Той беше вманиачен по нея не по-малко от Мърсър.
— Роман и Прия ми споменаха — отвърнах. — Да призная, изобщо не разбирам баща ти. И не само защото е експериментирал с деца. Правил го е с теб, със собствения си син.
— Нямаше особен избор. — Макс обви ръце през гърдите си. — Помниш ли всички онези поръчани от правителството опити върху още немутирали деца? Баща ми работеше за „Леда Корп“ в старата лаборатория във Филаделфия, която затвориха. Водеше ме със себе си там. После подменяше резултатите, за да изглежда така, сякаш не съм се повлиял. По онова време бях Феномен. — Той се умълча за момент, а сетне се засмя учудено. — Леле! Това не съм го споделял дори с Прия и Роман.
— Защо? — полюбопитствах аз.
— И бездруго се чувствах отритнат заради баща ми. Не желаех да им давам поредната причина да ме намразят. — Отворих уста да възразя, но той поклати глава. — Както и да е, просто ме биваше с цифрите и запаметяването. За такива таланти лесно се намираше обяснение. Все пак баща ми е най-умният човек, когото познавам. Повечето хора не биха се озадачили, ако се окажеше, че съм наследил интелекта му, или пък този на мама, която беше професор по математика.
Това ужасяващо „беше“.
— Тя…?
Макс притисна по-плътно раменете си с ръце.
— Мърсър поръча да я убият. И двете със сестра ми, макар че според мен сестра ми е загинала случайно. Трябваше да е на работа онази вечер. Винаги работеше в четвъртък вечер.