— И Мърсър държи още деца, с които провежда експерименти? — Лиъм притисна ръка към лицето си. — Права си, това трябва да е разследвала Руби. Кланси й е подхвърлил информацията, следвайки собствения си интерес.
— Не разбирам само защо Мур си е въобразил, че другите страни ще му позволят да си състави армия от пси. — Дунди седна на страничната облегалка на креслото на Лиъм. — Най-многото да предизвика война. Иначе другите страни ще трябва да намерят още по-ужасяващ начин да му се противопоставят. И защо е толкова вманиачен по Зу? Защо… след като вероятно „Синя звезда“ я натопяват?
— Не ми се вярва да са те — обади се Вида с мрачно изражение на лице. — Според мен е шибаният Джоузеф Мур. Той е задникът, който подхвана цялата драма, той не спира да говори за Кръга „Псион“. Искал е някой да докаже теориите му. Но ние с Чарли му бяхме под ръка. Защо си е избрал Зу?
— Вашата охрана е прекалено сериозна — обясни Роман. — Зу не я охраняваха толкова стриктно. Мур й е спретнал капан и е поръчал на „Синя звезда“ да я отвлекат, за да може накрая да се увенчае с лаврите на човек, който я е „заловил“.
— Дявол да го вземе! — изруга Вида. — Как да не се впечатля от толкова злодейски план? И накрая той излиза героят…
Поех си дълбока, прогаряща глътка въздух.
— И си издейства зрелищна изборна победа.
— Трябва да намерим Руби — каза Лиъм с трескав поглед.
Понечи да стане, но Дунди го накара да се върне на мястото си.
Нещо се оформяше в мен, докато наблюдавах как Лиъм се разпада. Исках да го измъкна от това тъмно, задушаващо място, както той ме измъкна преди години, когато всички бяхме толкова изнемощели, че черпехме сила от него. Той се надигаше отново и отново след всеки удар. Дори след убийството на брат му не си представях, че нещо може да го съкруши. Нито веднъж не ми бе хрумнало, че навярно и той се е нуждаел от Убежището не по-малко от Руби.
— Знам — каза Дунди, обгръщайки го с ръце. — Лий, всички знаем.
Накрая Лиъм се укроти и отпусна чело върху рамото на Дунди.
— Правя го от егоизъм — пророни дрезгаво Лиъм. — Знам, че много деца страдат. Знам, че много хора умряха. Искам онези копелета да си получат заслуженото, искам Зу да изчисти името си, искам поне частица правосъдие, но се побърквам, като си помисля какво може да й причиняват в този момент. Какво може да са й направили вече. Не желая да се боря без нея.
През цялото време се страхувах приятелският ни кръг да не рухне завинаги. Исках да се върнем към дните, преди животът ни да се изпълни с толкова болка и смут. И вярвах, че е възможно. Ала като гледах Лиъм сега, усещах как тази надежда се изпарява.
И на нейно място се загнездва решимост.
Никога нямаше да си върнем онова приятелство, защото вече бяхме други хора. Затвореният свят, който си бяхме създали, изпълвайки го с любов и закрилничество, трябваше да се разшири, да се разрасне и заякне. Нищо и никога нямаше да ни попречи да си даваме рамо един на друг в тежките моменти.
Подът изскърца и Макс влезе в стаята, почесвайки една от коричките на ръката си.
— Готов съм. Вие?
— Какво ти е необходимо? — попита Вида. — Някакъв проводник? Тишина?
— Само съзнанието на Лиъм — каза Макс — И една кофа.
— За да ме фраснеш в главата ли? — рече изтощено Лиъм.
— Не… точно — отвърна Макс.
— Преживяването е доста тежко — обясни Приянка. — Някои хора повръщат.
— Чудесно — каза Лиъм. — Обядът и бездруго не ми хареса.
Отстъпих мястото си на Лиъм, за да седне до Макс на дивана. Роман взе кошчето за отпадъци от малката баня и го постави до Лиъм.
— Какво да правя? — Лиъм попита Макс. — Да отпратим ли публиката?
— Няма нужда — каза Макс, отпивайки още една глътка вода. — Имаш ли нещо против да те хвана за китката?
Лиъм нави ръкава си и му подаде китката си. Виждах как трепери чак от страничната облегалка на креслото на Приянка.
— Помни, че не си там наистина — посъветва го Макс — Просто ще хванем връзката между електрическите потоци на съзнанията ви. Каквото и да видиш, трябва да ми позволиш да те издърпам обратно.
Лиъм кимна.
— Спомни си кога за последно я зърна — нареди му Макс и дланта му закръжа над кожата на Лиъм. — Така ще я открием по-бързо.
И двамата затвориха очи, изолирайки се от света и от нас. Известно време единственият звук в къщата бе дишането ни. За да се разсея, преброих електрическите кабели в стените и под пода, отчетох присъствието на електронния часовник на библиотеката, на телевизора и хладилника…