Електричеството запращя необуздано около нас. Внимавах да не извличам прекалено много от въздуха и да не го допускам толкова близо, че да ни опари, но когато докосвах кожата му, от пръстите ми хвърчаха искри, статичното електричество хапеше езика ми. Докато устните му се движеха до моите, не можех да разделя прилива на искряща мощ от главозамайващото чувство, че е с мен, че го усещам до себе си.
Смътно съзнавах, че бурята приижда с опасна скорост, а светкавиците удрят толкова близо, че електричеството между двама ни можеше да ги привлече и да ни изпепелят за миг. Съзнавах го, но въпреки това с усилие свиках волята си да се отдръпна от него.
Когато се разделихме, Роман ме гледаше смаяно. Мирис на озон и обгорена дървена ограда изпълни дробовете ми и крайниците ми вибрираха от заряда помежду ни, ала не можех да откъсна взор от лицето му. Той се засмя с чисто, несдържано удивление и очите му се насълзиха. Отново ме погледна и гърлото му потрепна, сякаш искаше да каже нещо.
Знам — помислих си. — Знам.
Без нито дума станахме и хукнахме към къщата. Роман ме хвана за ръката и дори не трепна от острото ужилване на статичното електричество между дланите ни. Прохладни капки дъжд обливаха главата, лицето и раменете ми, отмивайки топлината на заряда от кожата ми.
Щом стигнахме верандата, той надникна през рамо към гигантските облаци, разстилащи се над фермата. Аз обаче не намерих сили, не желаех да виждам как мракът на бурята поглъща и сетните следи от светлината ни.
На сутринта, когато слънцето тъкмо започваше да багри небето в розово, всички се събрахме около масата за мълчалива закуска.
Мълчалива, докато Приянка не седна рязко на дивана, където бе лежала с лаптоп върху гърдите. Очите й бяха обградени с тъмни кръгове и изглеждаше леко умопомрачена от безсъние и вълнение.
— Спипах ги.
Роман стана, избутвайки стола си назад.
— Намерила си видеозапис с Мърсър?
— И с двамата — отвърна тя. — Мърсър и Мур. Заедно.
Лиъм остави лъжицата в купата си с недокосната овесена каша. И неговият вид говореше, че не е спал повече от Приянка.
— Кажи ми, че не се шегуваш.
— В записите от охранителните камери нямаше нищо, но ми хрумна, че е нормално да няма. Или бяха изтрили всичко, или изключваха камерите, за да не съществуват компромати срещу шефа. Да, но — тя сложи лаптопа на облегалката на дивана и го завъртя към нас, — тогава ми щракна да прегледам материала от деня, в който Макс каза, че Мърсър ходил за последно там, и намерих нещо. Вярно, кадърът не е особено ясен. Всъщност представлява отражение на тях двамата в едно стъкло на сградата. Явно са си въобразявали, че са намерили безопасно ъгълче да се скрият.
— Гениално, При — похвали я Макс, отивайки при лаптопа с Дунди и Вида. — Браво. Аз не бих забелязал.
— Има ли звук? — попитах.
Вместо отговор Приянка просто натисна бутона за възпроизвеждане.
Двете фигури едва се познаваха. Ала като спряха на място и се обърнаха един към друг, лицата им се проясниха.
Джоузеф Мур беше красив мъж и изглеждаше с десетина години по-млад от реалните си петдесет. Заради вечния му слънчев загар и безупречно спретнат вид почти се изумих да го зърна толкова занемарен. Завъртя се гневно към събеседника си, вкопчил ръка в гъстата си тъмна коса. Сивият му костюм беше намачкан, а по чертите на лицето му се четеше явно напрежение.
Грегъри Мърсър беше точна негова противоположност. Лицето му имаше груби линии и по лявото му слепоочие се спускаше дълъг изпъкнал белег, прорязващ веждата му. И той носеше костюм, но чисто черен. Русата му коса беше вързана на ниска конска опашка и тялото му стоеше неподвижно, като на змия. Наблюдаваше събеседника си с присвити очи — единственият знак за сдържаната му ярост, докато не процеди:
— Имахме друга уговорка.
И Макс, и Роман подскочиха от гласа му.
— Не ме интересува дали си доволен, или не — озъби му се Мур. — Моята работа е да напълня джобовете ни, а в момента съм зает с друго, в случай че не си гледал новините напоследък.
— Не съм дошъл да слушам оправдания — каза Мърсър. — Не се пробвай да ме прецакаш. Знам за теб повече от всеки друг, дори от трофейната ти съпруга. „Зает“ си да изпълняваш уговорката ни? Тогава аз съм твърде зает да крия мръсните ти ризи — всички връзки с други държави, продажбата на тайни. Невинната ти заигравка с бомбаджийството.
Мур вдигна ръце.
— Да не смяташ, че така исках да стане? Ако лично я бях предал на федералните, веднага щях да спечеля изборите. И аз понесох загуба. Сега някой жалък правителствен служител ще обере лаврите, щом дойде време да напомпат имиджа на Круз.