Выбрать главу

Спонтанни демонстрации. Класически евфемизъм за необуздани протести.

— Дали не е прекалил? — замисли се на глас Приянка. — Нали с това се опитваха да паникьосат обществото през цялото време? С пропаганди, че Обединените нации имат прекалено голям контрол, че няма да оставят страната ни на мира, макар че те самите наложиха намесата на ООН. Точно към това се стреми Мур: поголовно неподчинение.

От седмици — от месеци — Мур и други като него пръскаха опасни метежни искри във въздуха. И сега щяха да ни засипят с пълна мощ. В хаоса народът щеше да се обърне към него за водачество — дори онези, които не му бяха вярвали преди. Беше изфабрикувал нужното доказателство, че е пророк и спасител едновременно.

— Е — каза Лиъм, отправяйки поглед през прозореца, — сега вече загазихме.

Четиридесет и първа глава

Когато стигнахме до Филаделфия след почти цял ден каране, градът вече гореше.

Пушекът се виждаше на километри отвъд полицейските блокади, разположени на всички големи входни точки към града. Карах след Вида през градчето Лансдаун, където спряхме на паркинга пред закован с дъски хранителен магазин. Думите „Семеен бизнес. Моля оставете ни на мира!“ бяха изписани със спрей по панелите на затворената с верига входна врата. Улицата отпред беше осеяна с боклуци, строшени стъкла и празни флакони от сълзотворен газ, но не се мяркаше жива душа. Къщите по пътя ни изглеждаха изоставени и претършувани.

Гърбът ме болеше жестоко, въпреки че със спътниците ми се редувахме да караме. Като излязох от колата, опитах да поразтегна схванатите си мускули и позволих на адреналина да разсее умората от изминалите дни. Вида също излезе на улицата, долепила до ухото си евтиния телефон, с който се бе снабдила, като спряхме за бензин.

— Добре. Благодаря. Първо на теб ще звънна, обещавам.

— Какво става? — попита Лиъм, протягайки се.

— Кейт — отговори тя. — Следи ситуацията в града, за да ни помага. Гледала е репортажите по канала на ФБР, затова ни съветва да тръгнем пеша и да минем през гробище „Маунт Морая“. В координационния център обсъждали да изтеглят полицейските отряди от района и да разчитат на въздушни патрули.

Още от самото начало се знаеше, че Вида ще е реалният водач на спасителната ни операция. Само двете с Руби имаха доказан практически опит в областта. Въпреки това отстъпването на водачеството, след като дни наред бях държала юздите, ме караше да се чувствам така, сякаш по тялото ми пълзеше статично електричество. Единственото, което ми даваше поне някакво усещане за контрол над ситуацията, бе възможността да наблюдавам Вида, да изучавам методите й на подготовка. Макар че предпочиташе самостоятелните мисии, никога не отказваше да застане начело на някоя група. Имаше какво да се научи от всяка нейна стъпка.

Роман отиде да вземе картата от жабката на джипа ни и я разгърна върху предния му капак.

— Ето. Като гледам, сме на около три километра оттам.

Местоположението на филаделфийската лаборатория на „Леда“ не се пазеше в тайна. Преди години същата сграда бе затворена в опит да се прикрие фактът, че именно Веществото Амброзия причиняваше мутацията пси. За всеобщо смайване, вместо да изравни лабораторията със земята, Круз даде разрешение на компанията да я отвори отново. Финансирайки „Леда“, за да продължат проучването на мутацията и синтезирането на нови, експериментални лекарства срещу нея, Обединените нации си спечелиха голямо обществено недоволство. Дори аз съзнавах колко несправедливо е да спонсорират хората, които — макар и неволно — бяха унищожили толкова много животи.

— А оттам колко километра остават до центъра? — попита Лиъм с ръце на хълбоците. — Ще ни отнеме часове. Няма ли как да тръгнем с коли?

— Не и ако не умираш от желание да си припомниш чувството да те хвърлят в необозначен полицейски бус — отговори Вида. — Ако толкова много ти липсва шибаният Бял шум, все ще се намери някой да ти достави това удоволствие.

Той махна с ръка и надникна към Дунди, който стоеше облегнат на седана с умислено изражение.

— Щом градът е в такова положение — подхвана Дунди, — дали вече не са я преместили?

— Мога да я потърся отново — предложи Макс, идвайки към нас.

Вида поклати глава.

— Кейт каза, че са затворили всички офис сгради в центъра, включително лабораторията. По-трудното ще е да минем през засилената полицейска охрана, но колко трудно, ще можем да преценим само на място. Наложили са вечерен час, но още не са успели да овладеят напълно ситуацията.