Затвори капачето и сложи кутийката в дупката. Докато я заравях в пясъка, дясната ръка ме заболя неочаквано. Последния път, когато Руби насади спомен в съзнанието ми, не бях почувствала нищо. А сега болката бе истинска.
Приянка. Вкопчих се в усещането от болезнената й хватка върху ръката ми и го използвах като въже, с което се изтръгнах от избледняващия спомен на Руби. Погледнах я още веднъж, но лицето й си оставаше също толкова безизразно като преди.
— Случва се нещо — прошепна Приянка. — Усещам купища машини наблизо.
И аз ги усетих.
Макс трябваше да се благодари за тъмнината. Само тя го спасяваше от погледа, който Вида несъмнено би му изпратила.
— Започва се — обяви тихо Вида. — Стойте мирно.
Спирачките на цистерната простенаха. Водата около нас се разплиска. Долепих ухо до влажната стена и се заслушах.
— Защо спираме? — изшушука Дунди.
Хрумваха ми няколко възможни причини — защото пътят беше блокиран, защото ни спираха полицаи или някой от военните патрули, защото бяхме достигнали някоя от барикадите по изходните точки от града.
— … ви казах, че доставих водата и сега трябва да се махна оттук, преди положението да се е влошило още повече — обясняваше шофьорката.
Барикада. Стиснах челюсти и хванах по-здраво ръката на Приянка.
— Наредено ни е да инспектираме всяка превозно средство, дори военните — заяви мъжът.
— Не! Не отваряйте резервоара — побърза да предупреди шофьорката. — Ще замърсите пречистената вода с всичкия този пушек и ще я направите негодна за пиене, а аз ще трябва да изпиша хиляда страници обяснение.
— Трябва да инспектираме съдържанието на всяко превозно средство — настоя мъжът.
Нещо изтропа в задния край на резервоара, където се намираше стълбата. Децата се струпаха още по-близо едно до друго, вперили поглед в люка над тях.
— Добре тогава — каза жената. — Протегни ръка.
До лявото им рамо имаше някаква тръбичка. Тялото ми подскочи от металическото скърцане на кранче от външната страна на цистерната.
Нивото на водата в резервоара беше твърде ниско, за да стигне до тръбичката. Гребнах вода в шепи, за да излея малко вътре. Преди да успея обаче, едно от децата, явно Сродник, вдигна ръка й насочи струя вода към тръбичката. Не я спря, докато кранчето не се завъртя отново. Останалата вътре вода се изля върху рамото ми и намокри предницата на тениската ми.
Вида се пресегна и стисна одобрително рамото на момчето.
Когато двигателят изръмжа отново и цистерната завибрира, можех да се закълна, че чух Макс да казва:
— Знаех си, че не би ни предала.
Ала когато потеглихме, само Лиъм дръзна да наруши тишината, повтаряйки отново и отново един и същ въпрос:
— Не се събужда… защо не се събужда?
Четиридесет и четвърта глава
Шофьорката ни закара до паркинга, където бяхме оставили колите си, и за моя изненада, там вече ни чакаше някой. Кейт.
Скрила бе светлата си коса под шапка с козирка и се беше облякла небрежно с дънки и свободна тениска. Не разпознах микробуса, който беше спряла до потъналите в прах седан и джип, но това не ме притесняваше.
Между дъното на цистерната и отвора имаше толкова голямо разстояние, че се наложи Дунди да използва силата си, за да ни издигне един по един. Когато най-сетне излязох, Кейт и Вида вече разговаряха над карта, разгърната върху предния капак на седана.
— Нали уж бяхте осем плюс децата? — чух Кейт да пита, докато помагах на едно от децата да слезе по хлъзгавата стълба.
— Бяхме осем — отговори лаконично Вида.
Шофьорката беше излязла от кабината и наблюдаваше Дунди. Лицето й се отпусна от удивление, като че гледаше магически номер. Тръгнах към нея с намерението да й изкажа благодарността ни, но тя просто вдигна ръка.
— Не ми трябва да знам какво точно се е случвало в лабораторията — заяви. — Всяка седмица водех там момченцето ми за изследвания, докато ОМИН не ми го отне. Пазете се, разбрахте ли?
Лиъм издигна Дунди със силата си и го прекара през люка, после някак му подаде Руби, а накрая Дунди издигна него със собствената си сила.
Отпърво реших, че едната страна на ризата му е подгизнала от вода, но петното беше твърде тъмно. Явно шевовете му се бяха разкъсали отново. Дунди също видя, но никой от двама ни не опита да го спре, докато сваляше Руби от цистерната, подавайки я внимателно в протегнатите ръце на Вида.