Познатата сива риза изгони въздуха от дробовете ми. Това беше сакът на Роман. Вътре нямаше нищо друго, освен резервен комплект дрехи, фенерче и остатъците от аптечката, която бяхме взели от Убежището.
— Зу? — извика ме Дунди от горния етаж. — Готова е.
Думите му ме изтръгнаха от унеса, в който бях изпаднала. Качих се отново в стаята, без да съзнавам, че стискам ризата на Роман в ръцете си, докато Вида не стрелна поглед към нея. Някой беше намерил дрехи на Руби, сивият суитшърт й беше твърде голям, но поне прикриваше измършавялото й тяло по-добре от одеялата.
— По моя преценка й няма нищо — заяви бавно Мария. — Обезводнена е и леко недохранена и намерих доста разрези и шевове по местата, където вероятно са й взимали проби.
Лиъм поклати глава.
— Това не е нищо.
— Исках да кажа — вдигна ръце Мария, — че не са я оперирали.
Отпуснах се с облекчение на стената.
— Тогава защо не се събужда? — попита Дунди, скръстил ръце през гърдите си. — Страничен ефект от упойката ли е? Дори силна доза трябваше да се е разсеяла досега.
— Не разполагам с необходимото оборудване, за да кажа със сигурност, че няма сериозно мозъчно увреждане. Трябват й скенер и специалист невролог, но ако намерението им е било да проучват способностите й, едва ли биха рискували да повредят нормалните функции на мозъка й — обясни Мария. — Според мен са я поставили в медикаментозна кома, за да се преборят с мозъчен оток, получен вследствие на опитите им. Също така е възможно да са я усмирили радикално, познавайки силите й.
Нима имаше начин човек да е в съзнание, макар и заключен в собственото си безсъзнание?
Лиъм поклати глава и зарови лице в дланите си.
— По дяволите… Била е будна в даден момент, иначе Макс нямаше да успее да я намери. Нямаше как да види мястото през нейните очи.
Кейт вдигна вежди.
— Реагира ли на нещо? — попита Мария. — На гласовете ви, на местене…?
Не съм им казала.
— Да.
— Зу…? — погледна ме въпросително Лиъм. — Видяла си нещо?
— Тя ми показа къде да намеря децата — обясних. — Като я открихме в операционната, докоснах китката й, за да проверя за пулс и тя… сякаш ме пренесе на друго място. Някой ме водеше по коридора на горния етаж. Знам, че звучи невъзможно, но беше спомен, и то не мой.
Лицето на Лиъм се преобрази, разцъфна с надежда и той върна поглед към Мария.
— Нямам никаква представа какво да очакваме — каза му тя. — Може да се събуди след няколко минути или след години, или изобщо да не се събуди. Както казах, необходим ви е специалист. Но ако не се свести до вечерта, препоръчвам да я държим на система и на изкуствено хранене със сонда. Това поне мога да сторя. Ще отида да взема нужното от колата.
— Благодаря, Мария — каза Кейт. — Задължена съм ти.
Жената спря при вратата и погледна Руби.
— Не ми дължиш нищо. Но трябва да знаеш, че ми се обади Бет. Не им харесва, че отсъстваш от офиса.
— Предполагах — отвърна Кейт. — Бюрото се нуждае от всичките си кадри в момента.
Мария кимна. Изчакахме да чуем стъпките й надолу по стълбището и се събрахме в долния край на леглото.
— Ще се оправиш ли? — попитах Кейт.
Тя ми се усмихна любвеобилно.
— Успях да си намеря оправдание. Шефът ми съчувства на децата с пси и ми отпусна един ден да потърся на Нико и няколко други дом извън града, докато се уталожат нещата. Но може и изобщо да не се върна.
— Трябва — увери я Дунди. — За момента само ти можеш да следиш какво се случва в действителност.
— За момента? — повтори тя. — План ли имате?
— Нещо такова — отвърна Вида. — Да се надяваме, че като изчистим името на Зу и изобличим Мърсър и Мур, ще успеем да оправим шибаната каша, която забърка Круз.
— И да се надяваме, че няма да забъркаме нова, по-голяма каша — добави Дунди.
— Няма — уверих го. — Не и ако се съсредоточим върху онова, което най-много ще ядоса народа: факта, че продават пси на потенциални врагове извън пределите на САЩ. Може и да ни мразят, но правителството със сигурност не би искало някой друг да разполага със способностите ни.
— Колко цинично — възмути се Кейт.
Аз свих рамене.
— Руби не би се наела на подобна стъпка без доказателства — каза Лиъм. — След всичко, което преживяхме, винаги се стреми да събира доказателства.
Защото малцина ни вярваха без такива.
— Така е — съгласих се. — И мисля, че знам къде да ги намерим.
Вида вдигна вежди.
— Зу, Покровителка на главозамайващите изненади. Случайно да си забравила да ни споменеш нещо друго?