Въпреки това мисълта сякаш стисна със студени пръсти гърлото ми. Те ли ме тласкаха в тази посока? Дали не се възползваха от положението ми?
По дяволите! А аз ги водех точно към целта им.
Виждах два варианта. Първият беше да взема от Приянка телефона със снимките на похитителите и стигнехме ли до Вирджиния, да им избягам. Така нямаше да изложа на опасност Убежището и всички в него.
А вторият… Можех да ги заблуждавам, че пътуваме към Убежището, без изобщо да стигнем дотам.
Когато съставих плана си в мотела, реших вторият вариант да е резервен — побиваха ме тръпки при идеята дори да ги заведа в посока на Убежището, но вече не знаех дали трябва да го възприемам така. Ако Роман и Приянка искаха да намерят Руби и Лиъм, приятелите ми трябваше да знаят.
Този подход криеше рискове, но можех да ги огранича, ако внимавах.
Имаше шанс. Имаше. Бяха ме притиснали в ъгъла, но не съзнаваха, че и аз съм сторила същото с тях.
На километър пред нас един електронен билборд примигна и светна, получавайки сигнал. Когато картината най-сетне се появи, не беше реклама или предупреждение за пътните условия.
Беше моето лице. На височина от четири метра и светещо. Снимката се плъзна към едната страна на екрана, за да направи място на червен текст.
Ако видите този пси-субект, обадете се на 911.
Голяма опасност!
Стойте надалеч!
Скочих върху спирачката и тримата едва не излетяхме от седалките. Шофьорът зад мен натисна клаксона и ни заобиколи рязко.
— Хм — поде внимателно Приянка. — Не бих казала, че е най-добрата ти снимка. Изглеждаш, все едно ти иде да фраснеш някого в муцуната.
Използваха снимката от картата ми за пси-идентификация. Онази, за която ми бяха казали да не се усмихвам. Вида толкова се смя на злобната ми физиономия, че си я сложи в рамка.
Сега обаче не ми се струваше смешна.
Още километър надолу по пътя се включи и следващият билборд.
Ако видите този пси-субект…
Светещите екрани пречеха на концентрацията ми и новите източници на енергия наоколо се свързваха по-бавно със съзнанието ми, но скоро го обгърнаха като рояк пчели. Вибриращото електричество на билбордовете беше по-приглушено от заряда на близките автомобилни двигатели, но трептеше с тях в хармония, от която косата ми настръхваше.
— Сузуме… — започна Роман.
— Видях — процедих през стегнато гърло.
На няколко километра пред нас шосето се стесняваше и колите намаляваха скоростта. Малко след това проблясваха червени и сини светлини. Няколко униформени полицаи и Защитници проверяваха колите една по една и отваряха багажниците им. Във въздуха бавно летяха дронове. Последни технологии, отпуснати като прощален подарък от Обединените нации.
Поех си глътка въздух и завих внезапно в най-близката отбивка, засичайки колата в съседната лента.
— Определено не си привлякла ничие внимание с този ход — коментира Приянка, стиснала дръжката над едната задна врата.
Натиснах газта и завих рязко надясно, без да спра на червения светофар. Изсвири клаксон, но звукът почти не ме достигна покрай електронния сигнал, който ни следваше в небето.
Мамка му! — изругах наум и отново завих с бясна скорост, разминавайки се на косъм с някакъв велосипедист, който тъкмо излизаше на кръстовището. Изтръпнах, но дронът още беше в огледалото за обратно виждане.
— Приянка, можеш ли да…? — подхвана Роман.
— Вече действам — отвърна тя.
Мислех, че е изхвърлила счупения телефон, но тя просто бе пъхнала парчетата в якето си. Сглоби го припряно, без да му слага СИМ картата, сетне бръкна в джоба си и извади другия телефон. Онзи със снимките.
— Какво ще правиш с него? — попитах остро.
— Успокой се. Ще взема една малка част от този, за да включа другия. Паметта му и снимките ти няма да бъдат засегнати.
Идеше ми да скоча на задната седалка и да изтръгна телефона от ръката й, но тя вече беше извадила една част от него и я пъхваше в другия.
— Кълна се, ако прецакаш този телефон… — занареждах, вкопчвайки се в кормилото.
— Нямам намерение да прецаквам нищо друго, освен дрона — успокои ме Приянка. — Телефонът ще излъчи нисък сигнал, който ще повреди записа на тая гадинка, преди да го е предала. Вече сме в постоянно сляпо петно, или поне докато телефонът има батерия. Същото важи и за пътните камери, ще ги накарам да губят сигнал, докато минаваме под тях. — Тя се извърна назад и помаха на кръжащото над нас черно устройство. — Виждаш ли? Сбогом, дронче.