Коленичих и им махнах да сторят същото. Насочих фенерчето към отсрещния бряг и го включих. После го изключих и пак го включих. И пак…
— Какви ги вършиш? — попита Роман.
— Това е сигналът — излъгах. — Така им известявам, че сме приятели. Следват протокол за сигурност.
И това определено не беше част от него.
Тук сме — помислих си. — Елате да ни вземете.
— Ооо — обади се Приянка, пристъпвайки от крак на крак. — Все едно сме на секретна мисия.
— Аха — съгласих се.
— Май виждам човек — прошепна Роман, съсредоточил поглед в другия бряг на езерото.
И действително след малко се дочу тих плисък — нещо влизаше в тъмните води.
Лодка. Самотният й гребец също се открои в нощта. Изправих се и стиснах фенерчето толкова силно, че от батериите му прехвръкна искра към ръката ми. Тениска… светла коса…
Не беше Лиъм.
Когато лодката ни наближи, човекът в нея се извърна към нас, за да прецени оставащото разстояние. Веднага я разпознах. Беше Лиза — тя бе от първите тийнейджъри, които бяха прибрали тук още преди три години. Беше на осемнайсет като мен и вероятно сред най-възрастните пси в Убежището.
Не идваше Лиъм. Нито Руби.
Лиза ме погледна и лицето й грейна — очевидно ме беше познала. Планът ми рухваше, но успях да спася поне една полезна частица от него.
— Ти пък коя си? — провикнах се.
Тя се напрегна осезаемо и застина на излизане от лодката. Роман се пресегна към пистолета в колана си.
— Не те познавам — заявих със същия груб глас. И ти не ме познаваш. Хайде, Лиза… — Къде са отговорниците?
Устата на Лиза увисна. Затвори се. По лицето й пробяга страх.
Лиъм и Руби трябваше да ме посрещнат. Протоколът за сигурност не можеше да се е променил чак толкова.
Нещо не е наред. Разиграваше се и нещо друго.
Приянка се показа иззад мен с изопнати рамене.
— Ще имаме ли неприятности?
Роман застана от съседната ми страна. Ако бяха други хора, щях да реша, че ми предлагат подкрепление, а не както в случая барикада, за да не им се изплъзна.
Никой не каза нито дума повече и в настъпилата тишина чухме изпращяване на клон. В следващия миг някой изрева:
— Пусни го!
Шест фигури със скрити зад черни скиорски маски лица и всевъзможни пушки и пистолети в ръце изникнаха от гората зад нас. За да се сливат с мрака, бяха облечени в тъмни ризи и панталони, и въпреки че екипировката им не беше военна, определено вършеше работа за нощна засада. Докато ние гледахме как Лиза плава бавно по езерото към нас, те ни бяха обсадили в гръб.
Единият от тях, висок тийнейджър, пристъпи напред и сложи пръст на спусъка на пушката си, повтаряйки по-умерено този път:
— Пусни го.
Роман извади пистолета си, преди да успея да погледна назад. Онази ужасяваща, безизразна маска се бе върнала на лицето му, а очите му пълзяха преценяващо от заплаха на заплаха.
Може да ги застреля всичките. Прозрението ме прободе като нож в корема. Роман не обичаше да поема рискове. Щом игнорираше заповедта, значи, беше уверен в победата си.
Пресегнах се и сложих ръка върху дулото на пистолета му. Той надникна към мен с ледено изражение. Свалих бавно оръжието, а Роман преглътна сухо.
Накрая спусна предпазителя и хвърли пистолета на младия мъж пред нас Не ми хареса погледът, който стрелна на Приянка, нито посланието, скрито в него. Поставих ръце зад тила си и коленичих на земята.
— За да няма изненади — казах, — предупреждавам, че съм въоръжена.
Проверете ги за други оръжия.
Лиза кимна на едно маскирано момиче и то излезе да ме претърси. Като приключи, ме изрита в гърба и аз се опрях на длани, преди да забия лице в калта.
— Да не си я докоснала отново — предупреди я Роман.
За моя изненада пистолетът се оказа единственото му оръжие. От джобовете на Приянка извадиха само двата телефона. Лиза ме хвана да ги гледам и побърза да ги пъхне в джоба на памучния си суитшърт.
Разделете ни — примолих й се наум. — Измъкнете ме от тях поне колкото да разбера какво се случва. Разделете ни. Не ги водете в къщата.
— Мога да обясня — подхванах.
Момчето ме сграбчи за ръката и ме вдигна на крака.
— О, ще обясниш, и още как.
Приянка пристъпи заплашително напред, без да обръща внимание на пистолетите, насочени към нея.
— Така не се приказва на дама.