Выбрать главу

— Вида? — извиках я. — Ви…?

— Там ли си още? — гласът й прозвуча пискливо, съвсем нетипично за нея. — Трябва да вървя, съжалявам. Слушай, обичам те, разбра ли? Не прави глупости. Просто стой на място и скоро някой от нас ще дойде при теб. Ясно? — Когато не отговорих, попита наново: — Ясно ли е?

Ясно ми беше, но не ми харесваше.

— Няма просто да си вися тук, докато убийците са на свобода, а Руби…

Връзката прекъсна. Неочакваният сигнал „заето“ проникна в съзнанието ми и го изпразни.

— И аз те обичам — прошепнах.

Облегнах се за момент на кухненския шкаф, притискайки слушалката към челото си. Като я свалих, забелязах купчина вестници на плота.

Най-горният беше отпреди месец и заглавието с едри черни букви гласеше: Главен изпълнителен директор. Взех го и зачетох надолу: Корпоративният играч Джоузеф Мур купува поредната куриерска компания, която ще добави към империята си от телекомуникационни, автомобилни и превозвачески фирми. Поддръжниците му го гласят за най-високия пост в света на бизнеса.

Хвърлих вестника с отвращение и се върнах в Пещерата на прилепите, където тримата очевидно не бяха стигнали до решение и още спореха разпалено.

— Не е толкова смахнато, ако наистина пробват да я натопят…

— Кого? — прекъснах ги.

Джейкъб се завъртя и ръцете, които досега бе размахвал пред себе си, се спуснаха до тялото му. Мигел го посочи с палец.

— Този симпатичен палячо смята, че трябва да извадим онези двамата от дупката и да ги разпитаме за Кръга „Псион“.

— Единственият проблем е, че не ми се вярва наистина да са били в Кръга „Псион“ — изтъкнах аз. — Според мен си измислят.

— Мога да ги разпитам — предложи Джейкъб. — Ще видим дали ще поискат да останат, или ще ме попитат дали тази Лана не е при нас.

— Не — прекъсна го Мигел, видимо несъгласен да го излага на подобен риск. — Ако са излъгали Зу, ще излъжат и теб. Аз самият не мога да пазя тайни от теб, но, за жалост, тази твоя свръхестествена сила действа единствено на мен.

— Не можем да ги държим там завинаги — каза Джейкъб. — А и макар да не знаят точното местоположение на къщата, вероятно вече могат да се ориентират.

— Съжалявам — извиних се. — Мислех, че Руби ще помогне в това отношение.

— Не си знаела — сви рамене Мигел.

Лиза отиде до стола му и приближи лице до един от мониторите. Посочи картината на него — Роман размахваше ръце, а Приянка крещеше нещо.

— Написали са нещо на пода…

Мигел се завъртя обратно към екраните и отвори видеоматериала на най-големия от тях, намиращ се в средата. Картината бе зърнеста, но думите се четяха ясно.

Изключете телефона.

— Мамка му! — изруга той и включи звука на видеото.

— Изключете телефона! — викаше Приянка. — Изключете го!

— Какъв телефон? — попита Лиза. — Какви ги дрънкат? Мигел като че ли се досети цели пет секунди преди нас и моментално изтръгна от зарядното устройство мобилния телефон, който бях донесла. Екранът му просветна. Той само го погледна и се зае да го троши на парчета.

— Мамка му!

— Недей! — креснах аз. — Снимките…!

Радиостанцията на колана на Джейкъб внезапно се съживи с пращене.

— Джей? Вдигат врява от десетина минути…

Мигом нервите ми се нагорещиха, долових как електричеството в близките жици се засилва от жужене в същински писък.

Само след секунда токът в Убежището спря.

Седемнадесета глава

В онзи момент, в онзи мрак нито един звук не можеше да прозвучи по-ужасяващо от звъна на камбанките, прикрепени към връвта на старовремската сигнализираща система около къщата.

Тогава обаче чух писък на момиченце.

Мигел скочи на крака и хукна към вратата. Аз го спрях.

— Генераторите… — подхвана той.

Беше толкова по-висок и по-силен от мен, че едва го удържах, докато Джейкъб дойде да ми помогне.

— Още не знаем какво се случва навън.

— Да, и няма да узнаем, ако не задействам камерите и аварийното осветление! — заяви той и се изтръгна от нас.

Лиза заприщи изхода с вдигнати ръце.

— Нямаме време. Двамата с теб трябва да съберем децата и да ги отведем до тайната врата.

— Електричеството… — опита да възрази Мигел.

— Късно е — изрева насреща му тя и го поведе към вратата на кухнята. — Да вървим, докато още имаме шанс.

— Бен? — извика в радиостанцията Джейкъб. — Бен! Има ли някого? Чува ли ме някой?

Той погледна Мигел в тъмното.

— Сигурно заглушават радиосигналите — обясни Мигел. — Тоест…

— Тоест са добре обучени и оборудвани — довърших през свито гърло.