За жалост, слуховете май нямаше да отшумят скоро. Джоузеф Мур, бизнесменът, конкурирал се на изборите с временния президент Круз, доста безразсъдно цитира едно от любимите искания на „Стража на свободата“ — за задължителна военна служба за всички пси — и рейтингът му скочи мигновено. Сега говореше по сценарий на Стражата. Хората зад гърба му вероятно пускаха историите като метеорологичен балон, за да проверят нагласите и да съставят подобаващо следващата му реч.
— Но онези снимки… — подхванах.
Мел поклати отвратено глава.
— Това е нова тактика на Стражата. Взимат снимките от интернет и наемат актьори да всяват сред народа съмнение и страх, че правителството не си върши работата. Но ние поне знаем, че е точно обратното.
Кимнах свъсено.
— Извинявайте. Просто ме хванаха неподготвена.
Опрях слепоочие в прозореца, а след малко наближихме поредната група протестиращи.
— О, боже! — възкликна агент Купър, привеждайки се напред да погледне през предното стъкло. — Тези пък какви са?
Лозунгът се разгърна от пешеходния мост пред нас, подобно на вехто знаме. Държаха го двама мъже и щом съзрях познатите ми до болка сини ленти с редица бели звезди, вързани на ръцете им, ме побиха тръпки.
Живот, свобода и изтребление на изродите.
Убийство е само ако са хора.
— Колко очарователно — врътна тъмните си очи Мел, докато минавахме под моста.
Потрих с пръст горната си устна, взех телефона си и написах до последния номер, с който си бях разменяла съобщения:
Ще дойдеш ли днес?
Забих поглед в екрана, очаквайки отговора. С периферното си зрение мярнах отражението от слънчевите очила на агент Купър, който вдигна очи, за да ме наблюдава в огледалото за обратно виждане. И бездруго светлата му кожа бе пребледняла още повече след сблъсъка ни с последния лозунг.
Агент Купър обаче нямаше повод за тревога. Нямаше опасност да избухна в сълзи и да му създам работа. Половината от отровата, която тези хора бълваха с лозунгите, радиопредаванията и новинарските си емисии, беше просто куп лъжи, а останалото звучеше нелепо. „Изрод“ беше остаряла обида, а и понякога чуваше ли човек някоя оскърбителна дума толкова често, тя започваше да губи въздействието си. Или просто след време кожата му загрубяваше. Сърцето ми вече не беше толкова ранимо като преди — бяха закъснели с този удар.
Преглътнах буцата в гърлото си, стисвайки телефона в ръка.
Ако са хора…
Покашлях се отново и отправих поглед през прозореца.
Групата протестиращи беше по-малобройна тук, но се разрастваше след строителната зона.
— Всеки има право на известна доза глупост, но те май злоупотребяват с тази привилегия.
Мел се засмя тихичко и се пресегна да прибере един кичур коса, измъкнал се от кока ми.
— И все пак е добре да докладваме — каза агент Купър, сваляйки едната си ръка от волана, за да побутне агент Мартинез. — Не представляват директна заплаха, но е необходимо да знаят, че малко остава да престъпят границата.
— Съгласен — отвърна агент Мартинез. — Трябва да започнем да документираме всяко събитие, колкото и незначително да изглежда. Да събираме данни за нарушителите.
— Всъщност — намеси се Мел, протягайки ръце назад да поприглади собствения си кок, — на мен ми се струва най-разумно да не подклаждаме огъня. Те тъкмо това искат; попречим ли им, ще си измислят някоя история, че нарушаваме свободата на словото им. Нашата работа е да изваждаме наяве истината за пси и проверките на общественото мнение сочат, че се справяме отлично. Народът е на наша страна.
Това ми донесе поне малка утеха. Понякога имах усещането, че говоря на всеки и в същото време на никого. Не виждах отпечатък от думите си по лицата на слушателите ми — бил той добър или лош. Те просто ги поглъщаха. А дали ги осмисляха, това бе съвсем друг въпрос.
Пак надникнах към телефона си.
Нямаше отговор.
— Хубаво е да те предупреди, преди да стигнем — подхвана Мел, обръщайки се към мен на седалката си. Капка пот се търкулна по тъмната й буза. Тя се пресегна да насочи струята хладен въздух от климатика към себе си. — Сутринта получих имейл от асистента на временния президент Круз, в който ни известяват, че ще се сдобием с някакъв нов език за речта ти. Не знам кога точно ще пристигне, така че може да се наложи да го добавя директно към телепромптера.
Въздъхнах, без да ме е грижа, че може да прозвуча разглезено. Сигурно си даваха сметка колко е дразнещо.