Мигел и Лиза ме погледнаха с еднаква доза облекчение, зървайки ме да крача към тях. Джейкъб отстъпи назад, за да ми направи място в кръга им.
— Съжалявам — пророних през агонизиращо гърло. — Не биваше да се връщам.
— Не говори така — каза Лиза. — Руби и Лиъм биха се радвали да те видят. Беше уморена и под огромен стрес. Някой от нас трябваше да се сети да провери телефона.
— Но къщата…
Затворих очи и си представих Руби и Лиъм пред срутената веранда, пред пепелището, в което се бе превърнала мечтата им.
— Няма да се преструвам, че положението ни е блестящо — отбеляза Джейкъб. — Ние отговаряме за всички и макар че успяхме да ги измъкнем до един, сърцето ме боли. Но Убежището е сбор, съвкупност от обитателите си, не просто къща. Всеки тук ще потвърди. Ако се грижим един за друг, няма значение под какъв покрив живеем.
Кимнах, но чувството на вина не се разсея.
— … това тук е стандартно витло — разясняваше Приянка някъде зад мен. — С него квадрокоптерите се придвижват във въздуха, а пропелерът отзад го тласка напред. Това тук е картата с памет, която възнамерявам да взема. А ето това знаете ли какво е? — Тя направи пауза за по-голям драматичен ефект. — Държачът на мотора. Винаги трябва да проверявате дали не е пропукан и дали всички винтове са затегнати.
Надникнах назад тъкмо навреме, за да видя как няколко малки глави кимват запленено. Очите ми намериха Роман — може би случайно… или пък не. Саша го беше привикала и го бе разположила в центъра на кръг от по-малки деца. Ако съдех по въодушевеното й ръкомахане и поруменелите бузи на проявяващия стоицизъм Роман, явно им разказваше историята за бягството им. Едно от другите момичета стана и грижовно приглади разрошената му коса.
— … протоколът за спешни ситуации вече е в действие — изреждаше Джейкъб, привличайки обратно вниманието ми.
— Това провизиите ли са? — кимнах към големите планинарски самари, разпръснати сред децата.
Лиъм ми беше споменал за тях при последното ми посещение, бяха заредени с почти всичко необходимо за живот под небето в рамките на известен период от време. Черните боклукчийски торби, в които бяха опаковани, сега служеха за постелки, върху които седяха децата.
— Да — потвърди Лиза. — В раниците има храна, вода, аптечки и какво ли още не. Ще ни свърши работа, докато пристигнат бащата на Лиъм и приятелите му.
Като видя изненадания ми поглед, Мигел ми показа телефон с капаче.
— Веднага, щом излязох от тунела, изпратих кодовата дума за тревога. В момента проверява резервното убежище за неканени гости и подслушващи устройства, но би трябвало да пристигне съвсем скоро.
Резервно убежище. Вдишах дълбоко и затворих очи за миг. Това беше известно облекчение, макар да бях убедена, че Руби и Лиъм имат план за действие, в случай че укритието на къщата пропаднеше.
— А после какво? — поинтересувах се.
— Ще намерим ново убежище или ще си построим — отговори Лиза. — Малките бързо ще обикнат и него.
Надзърнах към Оуен, който още седеше сам. Няколко от децата го доближаваха плахо, докосваха го колебливо по раменете, ала той не откликваше на опита им за контакт. Взираше се право напред, към изгрева. Дори без да виждам големите му тъмни очи, можех да си представя колко празно гледат.
— Какво мислиш да правиш, Зу? — попита Мигел. — При нас винаги ще има място за теб.
— Отивам да ги търся — заявих.
— Очаквах да го кажеш — призна Лиза. — Въпреки че предпочитам да стоиш на сигурно при нас.
— Много хора ме издирват — напомних й. — Колкото и да ми се остава с вас, няма да сте в безопасност покрай мен. Не и докато не оправя тази каша.
— С тяхна помощ? — кимна към спътниците ми Джейкъб.
Надникнах към тях. Приянка още показваше на децата различните части на дрона и тъкмо беше накарала едно от Жълтите да изгори нещо в него, вероятно — проследяващото му устройство, а Роман слагаше венец от маргаритки на главата на Саша, която му се усмихваше слънчево. Белите цветчета искряха като звезди сред тъмната й коса.
— Да — потвърдих. — Май ще се справя с тях.
— И на мен така ми се струва — каза Мигел. — Най-добре вземете колата.
— Каква кола?
— Лиъм скри една тойота на стотина метра в онази гора — уточни Лиза, сочейки отвъд полето. — Вземете и една от раниците. Вътре има всичко, което ви е потребно, включително чист телефон и зарядно устройство за него.