Но президентът Круз не беше приключила.
— В замяна на помощта им в идентифицирането на потенциални членове на тази вътрешна терористична групировка и допринасянето с информация за миналото на посочените пси-елементи главният адвокат на временното правителство ще снеме всички обвинения срещу очакващите правосъдие лагерни надзиратели.
Тъмните петна пак изплуваха пред очите ми и ако двулентовият път не пустееше, щях да отбия встрани, за да се преборя с паниката. Не просто треперех — започвах да горя от ярост.
Лъжкиня.
Още чувах гласа й, обещанието й. Повече никога няма да страдате като преди. Този нов свят принадлежи колкото на нас, толкова и на вас.
Чакаше ме толкова работа, като се върнех във Вашингтон. За пръв път от години Круз щеше да ме чуе извън сценария. Щеше да чуе всяка мисъл, прелитаща през съзнанието ми.
— Осъществихме връзка не с когото и да е, а със самия Джоузеф Мур, кандидат-президент от Стража на свободата. Господин Мур, радваме се отново да ви чуем в нашата програма.
— Както винаги, удоволствието е мое!
— Обстоятелствата са ужасяващи. Ще успокоите ли нас и слушателите ни, че и вие самият, и семейството ви сте невредими?
Мур въздъхна дълбоко.
— Съпругата ми е много уплашена, а помощниците ми в кампанията бяха принудени да се сблъскат с невъобразима реалност. Загубихме толкова много свестни хора. Единственото, което можем да направим сега, е да поскърбим и да спечелим изборите в тяхна памет.
— Това опечаленият му глас ли трябваше да е? — попита Приянка. — Защото ми се стори, че чух как сграбчва възможността.
— Относно хубавата новина за деня: изненадан ли сте, че временният президент отстъпи по споменатите въпроси? — додаде водещият.
— Естествено, че ще отстъпи при такива резултати от първия изборен кръг и това злокобно развитие на събитията. Погледнете любимците й: едната се оказа водачът на Кръга „Псион“, а другият най-сетне беше принуден да разпусне нелепия си, измислен Съвет. Предполагам, че дълго време няма да го видим на политическата сцена, не и докато не приключат разпитите.
Дунди. Подскочих толкова силно, че колата кривна вдясно. Роман се пресегна да хване волана.
— Съжалявам — промълвих. — Съжалявам…
— Това приятелят ти ли е? — попита той. — Онзи, на когото звънна по-рано?
Кимнах вяло.
— Ние също получихме непотвърдена информация, че Съветът „Пси“ се е разпаднал, но какво ви кара да вярвате, че го държат за разпит? — настоя водещият.
Бяха го заловили. Сигурно го бяха прибрали за разпит веднага след експлозията, а директното ми обаждане до него беше потвърдило близостта ни. Сега навярно смятаха, че знае накъде съм се запътила и към кого бих се обърнала за помощ или укритие.
— Е, той е очевидната свръзка, не мислите ли? Свръзката между Кимура, Дейли и Стюарт, които още са в неизвестност. Откъде да знаем дали и последните двама не участват в Кръга „Псион“? Че той не им докладва тайно? Аз това бих го попитал.
Не. Божичко, не…
Искаше ми се да не шофирах. Тялото ми копнееше да се свие на топка поне за малко, за да отблъсне истината с отпора на плътта. Не само че бях унищожила мечтата на Руби и Лиъм, ами и някой ме използваше, за да унищожи Дунди, а аз бях безсилна да го спра.
Поне засега — помислих си и стиснах още по-здраво волана.
— Въпрос на време е Круз да се изправи пред истината — говореше Мур. — Според мен дълбоко в себе си знае, че командирите й от ООН ще опропастят страната ни с антиамериканските си закони. Няма шанс да спечели изборите, докато отказва да стартира програма за рехабилитация на всички пси в обществото ни. Може да е само едно поколение, но не е нужно да го губим. Вместо да ги отлъчваме, трябва да ги насърчим да работят за родината ни. Нима не сме виждали подобни случаи в историята? Обучението им за военна служба ще ги спаси от улицата. Може дори да ни върне господството в глобалната политика.
— Отказът й да подходи така ме кара да се питам дали Обединените нации възнамеряват някога да ни освободят от желязната си хватка. Чуйте ми думата, ще предпочетат да анулират изборите, вместо да ви признаят победата.
— Ама че простотии! — ядосах се.
— Да се надяваме, че не е така — отвърна Мур. — На този етап смятам, че всички сме единодушни за едно: дори Грей беше по-добър президент от…
Блъснах с юмрук копчето за звука. Исках само да изключа радиото, но от кокалчетата ми изскочи искра и плъзна по дисплея му. Тирадата на Джоузеф Мур секна с удовлетворителен пукот.