Роман натисна пробно няколко други копчета, но побърза да изключи радиото веднага, щом гласът на водещия озвучи колата.
Поех си няколко премерени, дълбоки глътки въздух, докато сърцето ми не спря да блъска в ушите ми.
— Знам, че трябва да продължаваме да следим ситуацията — подхванах.
— В този случай не следяхме ситуацията, а по-скоро слушахме как някакъв обяснява колко е умен и симпатичен — поправи ме Приянка. — Но защо Круз не каза нито дума в твоя защита? Дори не се преструват, че разследват станалото.
Имах чувството, че гласът на Мел превзе устните ми. Прозрях стратегията им толкова ясно, че се зачудих как не съм я разконспирирала по-рано.
— В момента съм политическа отрова. По-разумно е да не напомня на народа за връзката си с мен.
Но… когато за пръв път чух гласа й по радиото преди няколко дни, пак не се помъчи да ме защити или поне да загатне, че може да има друго обяснение. Тогава наистина ме нарани. Откровено казано, още се мъчех да предпазя тази малка рана от загнояване.
— Разумно друг път — разгневи се Роман.
— Силни борбени думи от Роман Волков — рече Приянка. — Ако ти отказваш да се вбесиш, той ще се вбеси от твое име. Как ти звучи?
— Волков — повторих. — Това руска фамилия ли е? Украинска?
— Руска — потвърди той. — Оттам произлиза семейството ми.
Кимнах.
— Но с Лана сте отраснали тук?
— Аха — отговори лаконично Приянка.
Разбирах. И на мен не ми се говореше за семейството ми, пък и вече знаех, че са имали лош опит с приемни родители.
— От доста време живеем тук — уточни Роман. После, сякаш усетил смущението ми, добави: — Сложно е. Не съм роден в Америка.
Имаше шепа чуждестранни случаи на зараза с ОМИН, обикновено когато майката беше пътувала до Съединените щати и беше пила водата известно време, преди да се върне у дома, но съществуваха и други варианти — например майка му да е била родена или живяла тук, но просто да го е родила в друга страна. Канех се да попитам, но Роман извърна лице, отправяйки поглед през прозореца, притиснал юмрук към устните си. Като че хем беше тук, но и отнесен някъде надалеч.
— Още не мога да повярвам, че ще снемат обвиненията на лагерните надзиратели — обади се след малко Приянка. — Това е най-коравосърдечната постъпка, за която съм чувала от доста време насам. Онази жена никога не ни е подкрепяла истински.
Не. Още от самото начало го знаехме, но изковахме някакъв вид партньорство. Поне тя бе готова да работи с нас. Дори успя да спечели уважението ми.
— Знаеш ли, ироничното при Круз е…
Спрях се.
— Кое? — подкани ме Приянка.
Не е нужно да внимаваш какво приказваш пред тях — напомних си. Но толкова дълго се бях стремила да представям временния ни президент в най-добрата светлина, че ми се струваше безкрайно странно да говоря така за нея.
— Круз е на власт единствено благодарение на нас. Детската лига я спаси от Лос Анджелис след бомбардировката. Прекараха я през военните патрули на Грей, които щяха да я арестуват за държавна измяна като всички останали калифорнийски политици. За да върне жеста, тя се съгласи да работи с нас. Сдружи се с ООН, когато решиха, че е време да се намесят — разясних аз. — Така че, не, не бих я нарекла наша приятелка, но дъщеря й е една от нас, затова благополучието ни я засяга лично.
— Звучи логично — коментира Приянка. — Но ако действително иска да остане на власт, няма ли да й се наложи да се съобразява с общественото мнение?
— След края на изборите нещата ще се уталожат — отвърнах. — И след като аз изчистя името си, ще оттегли заповедите си. В момента обаче и за нас е най-добре да стори каквото е необходимо, за да се пребори за възможно най-много гласове и да надвие Мур.
— Искрено се надявам да си права, че заслужава да остане на поста — каза Приянка, — но в момента имам чувството, че сме онази фигура върху шахматната дъска, която ще пожертват най-напред.
— Ти дори не играеш шах — намеси се Роман.
— Вярно е — съгласи се Приянка, — но съм изключително веща в гръмките аналогии.
Поклатих глава.
— Това е просто политика.
Един от контролните пунктове между Зона 1 и Зона 2 се намираше в Бристол, Вирджиния — поне някога беше така.
— Сигурна ли си? — попита Роман.
— Трафикът през този пункт беше толкова лек, че преди два месеца решиха да го отварят само при необходимост от облекчаване на движението през другите пунктове — отвърнах. — Ако не са сложили войници на пост, за да следят за мен, би трябвало да преминем единствено под погледа на камерата. — Надникнах към Приянка в огледалото за задно виждане. — А ти ще се справиш с нея, нали? Трябва ли да заредим батерията на телефона преди това?