Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как колите обграждат тази на Руби в назъбен кръг.
— Дай да погледна — пресегнах се към бинокъла.
Примигнах, за да приспособя очите си към новата картина. Униформени мъже и жени с насочени пистолети обкръжаваха изоставената кола. Представляваха странна смесица от въоръжени сили: миротворци на ООН, агенти на ФБР, Защитници и…
Вида.
Бронзовата й кожа сияеше под следобедното слънце, но трудно я разпознах с тъмна коса. Спряла бе да я боядисва още преди години, когато я назначиха за специален асистент на временния директор на ФБР. Дори първия път, като я зърнах, ми се стори съвсем променена, а сега, докато крачеше между униформените мъже и жени в спретнатия си, делови костюм, имах чувството, че наблюдавам напълно непозната.
Свалих бинокъла. Гърлото ми беше прекалено стегнато, за да кажа каквото и да било.
— Как са намерили колата? — изшушука Приянка. — Не може да са ни проследили…
— Дали не са открили децата от Убежището? — предположи със сбърчено чело Роман, прокарвайки ръка през чупливата си коса.
Поклатих глава. Дори в толкова необяснима ситуация пак бях убедена в едно нещо:
— Вида за нищо на света не би допуснала хора от правителството до тях. Ако е отишла в Убежището и го е заварила в състоянието, в което го оставихме, със сигурност се е обадила на Хари, доведения баща на Лиъм. Той може би й е казал каквото знае, а тя е трябвало да подхвърли малко информация и на правителството, за да не заподозрат нещо.
Или просто мисли, че наистина си виновна.
— Ще опитам да го включа — каза Приянка, вдигайки мобилния телефон на Руби. — Да се надяваме, че горещината не го е скапала.
Тя отвори задната врата на колата и се вмъкна вътре да потърси зарядното устройство в джобовете на предните облегалки. Блъсна главата си в дръжката на отсрещната врата и изруга тихо.
— Вида е най-умният човек, когото познавам — казах на Роман. — И вероятно най-жилавият. Тя ще се справи с всичко.
И за едното, и за другото това бе самата истина. Дунди може и да притежаваше висок интелект, но Вида имаше вродено умение да разбира света, завиден ум и впечатляваща способност да открива най-важното във всяка подробност, за да го приложи в определена ситуация. Множество пъти я бях гледала да го върши с немалка доза завист.
Роман кимна.
— Трябва да е умна, за да спазва твоето темпо.
Мисълта Вида да спазва нечие темпо ми се стори толкова абсурдна, че едва не се изсмях. Не, Вида определяше безмилостното темпо в подобни ситуации, а ние имахме късмет, ако въобще смогнехме да видим гърба й.
— Ти би я харесал — казах, пробвайки да поразсея тежките мисли, надвиснали в ума ми. — Всъщност не. Вероятно ще ти дойде малко в повечко. Но тя пък би те харесала, след като й демонстрираш необходимата доза умения и уважение.
— Ясно.
Пак вдигнах бинокъла. Всички врати на колата на Руби бяха отворени и униформените я претърсваха. Вида стоеше настрана и крачеше напред-назад с нетърпението на гладна лъвица. Беше притиснала телефон към ухото си.
Това ме измъчваше повече: не промените в приятелите ми — на всички ни се беше наложило да се променим в по-голяма или по-малка степен — а онези неща в тях, които разпознавах и ми липсваха.
— Издирва Руби и Лиъм сама. — Още ме болеше, като си спомнех, че двамата с Дунди не ми бяха казали, докато не стана твърде късно. — Когато говорихме от Убежището, беше с други агенти във Вашингтон. Явно се е случило нещо, щом идва да ги търси тук с помощта на правителствени служби.
Върнах бинокъла на Роман. Нямах сили да гледам повече.
— Приятелят ти Чарлс може да е казал на властите, че Руби и Лиъм липсват, защото се е тревожел да не ги сполети нещо междувременно — замисли се на глас той. — Те разполагат с ресурсите да проведат много по-мащабно издирване. Или пък двамата с Вида са им казали, за да изчистят имената на Руби и Лиъм от замесването им с Кръга „Псион“ или с последните атентати. А може би… знам ли? Ти как смяташ?
Точно там беше проблемът. Някога ги познавах по-добре от самата себе си. Трябваше да се досетя защо Дунди и Вида постъпваха така. Трябваше да знам с хилядапроцентова сигурност какво ще понечат да направят и как. Ала не знаех.
— Руби и Лиъм не са забъркани с „Псион“, нали? — попитах внезапно. — Имало ли е някога доказателства за противното? Излизали ли са имената им в онези среди? Всякакви сведения за тайната организация, която уж ръководя в момента, ще са ми от полза.
Не знам защо ми хрумваше чак сега, но ако Руби вече не се бе присъединила към Кръга „Псион“, нищо чудно членовете му да се стремяха да я вербуват — а ако тя не ги беше последвала доброволно, можеше да са я отвлекли. Силата й би ги затруднила, но нямаше да им попречи изцяло, особено ако я бяха упоили. Или ако Лана й беше приложила своите способности.