Беренет му извика нещо на непознат за Мейгрейт език. Тилан отстъпи на безопасно разстояние и изрече словата на друго заклинание. Нападна нейната увереност, която всъщност винаги й бе липсвала.
Мейгрейт се вцепени нерешително. Тилан беше велик предводител и чародей, надделял над самия Мендарк. В сравнение с него тя беше нищожество. Немислимо беше да го победи. Цялата зала се смълча. Усещаше погледите им, знаеше, че виждат колко незначителна и слаба е. Надеждата се изцеждаше от душата й капка по капка.
А Тилан си бе научил урока. Стоеше с вдигнат меч и я дебнеше. Стичащата се по дръжката кръв петнеше ръката му. Кръвта на Бинди! Изведнъж гневът й се разпали отново и тя се изсмя в лицето му. Тилан се наежи и Мейгрейт в миг прозря колко е уязвим. Не му достигаше търпение, затова трябваше да го подлуди така, че да го лиши от самообладание.
— Ти си убиец, лъжец и мошеник — започна тя. — Жалките ти опити в Изкуството нямаше да ме смутят и в моето детство.
Подсилваше всяка дума със собствените си умения. Обърна се към офицерите му.
— Знаете ли как Мендарк го е унижил в пристанищния град? И как е побягнал като паленце?
Успя да го вбеси.
— Ти ще умреш като паленце! — кресна той и се нахвърли.
Остана неподвижна още миг, после тялото й сякаш трепна и тя се озова встрани от него. Тилан залитна покрай нея, върхът на меча му откърти дълга треска от масата, а Мейгрейт го цапардоса пренебрежително по гърба.
Този път се чу смехът не само на един от офицерите му.
Дори най-тъпите му войници започваха да схващат, че нещо не е наред. Тилан налетя отново, но бе изчерпал силата си. Мейгрейт го отблъсна с лекота, само с присвиване на устните. Той стоеше задъхан пред нея, страхът го обземаше.
Тя се усмихна насила и пристъпи към Тилан, който се отърси от замайването и отскочи назад с вик:
— Убийте я! Убийте я със стрели!
Единият от двамата войници до вратата опъна късия си лък. Алено-индиговите очи на Мейгрейт се вторачиха в неговите и стрелата литна към тавана. Другият — нисък хубавец с къдрава кестенява коса, пусна лъка си на пода и го настъпи. Тилан не постигна каквото искаше, но успя да отвлече вниманието й. В лявата му ръка се появи нож и той го метна към гърлото й.
Мейгрейт се изви, но бързината не я спаси напълно. Острието потъна в рамото й, върхът опря в кост. Болката прониза цялото й тяло, секна дъха й. Тя изгуби концентрация.
Тилан замахна да я изкорми с меча. Мейгрейт се метна наляво. Дългото острие се плъзна по хълбока й. Противникът й се блъсна в нея с цялата си тежест и я запрати по гръб на пода. Засмян до ушите, той стисна дръжката на оръжието си с две ръце, за да я прикове.
Тялото й сякаш виеше от болка, лявата й ръка беше безполезна. Но нали за това бяха изтощителните упражнения, в които упорстваше от толкова години? Разполагаше и с обученото си съзнание, контролираше всички останали мускули. Шепотът й се прокрадна в главата на Тилан: „Не бързай с удара. Тя е лукава. Първо се увери, че е безпомощна.“ Коленете й се опряха в корема. „Хайде, враг мой, по-наблизо…“
Мечът се забави с частица от секундата. Мейгрейт се търкулна назад, опря рамене в пода и когато Тилан се надвеси да я довърши, петите й се забиха светкавично между краката му и нещо изхрущя. Тилан се стовари с такъв вой, че ушите й звъннаха.
Мейгрейт се оттласна от пода. Раненото рамо беше същинско изтезание, но волята й надделя. Тя отново се усмихна, без да издава болката си, и тръгна към Тилан. Яростта така умножаваше силата й, че той се отчая. Вече не се съмняваше, че тя може да го смаже.
Присвиваше се, притиснал с ръце натъртените си слабини.
— Беренет! — изхриптя той.
В ума на Мейгрейт се мярна предупреждението на Ванхе и тя забеляза, че любителят на труфилата не е в креслото си. Но къде ли беше?
Беренет се провря под масата зад нея и опря нож в шията й. Мейгрейт се задави. Въпреки всичко се бе провалила и Туркад бе обречен.
— Да я довърша ли? — обля я ароматът, с който Беренет бе освежил дъха си.
— Дръж я — изграчи Тилан. Озърна се към офицерите си и срещна откровения присмех в погледите им. — Трябва да я погубя със собствения си нож.
Олюля се, но стана, провлачи крака към Мейгрейт и се смръзна.
Нещо хрясна като сатърче на месар. Ножът излетя от ръката на Беренет и кръв полепна по шията на Мейгрейт. Беренет се опули към ръката си. Палеца му го нямаше. Стрела, долетяла незнайно откъде, го бе отсякла като бръснач. Не можеше да проумее как е бил осакатен.