Тя усети, че Игър мислено разпределя околните на врагове, приятели, размирници, глупаци… Щом изви глава към Мендарк, лицето му застина за миг от леден гняв.
Съветът започна с игра на самохвалство и демонстрация на сила между Игър и Мендарк, който все се връщаше досадно в миналото и припомняше огромните си заслуги от времето, когато Рулке бил прогонен. Не пропускаше да наблегне и на геройските си прояви в Катаза. Но не звучеше убедително, а незнайно защо — жално.
Игър повече си мълчеше и раздразнението му нарастваше. Необяснимо за Каран той изведнъж прекрати срещата и нареди на всички да напуснат залата. Вечерта при Шанд дойде вестоносец и го осведоми, че след няколко дни щяло да има среща в по-ограничен кръг. Шанд се вбеси.
— Проклет да съм, ако отида! — развика се оглушително той и размаха юмрук под носа на вестоносеца. — Ако Игър и Мендарк ще си прахосват времето в интриги, аз си отивам у дома.
— Ще ти бъда благодарен, ако поостанеш, за да вечеряш с мен — обади се Надирил, който бе наминал да пийне чай. — Тази вечер свободен ли си?
— Да — изръмжа Шанд, потушил гнева си.
— Добре! Май има десет години, откакто с тебе сме сядали на една трапеза, а имаме какво да си кажем. — Надирил знаеше, че Каран надава ухо, и го дръпна в ъгъла на стаята. — Най-вече искам да си поприказваме за Лиан. Понякога не те разбирам.
— Каквото знам, знам го! — заинати се Шанд.
— Едва ли. Предубеждението ти срещу зейните надхвърля пределите на разума. Хайде де, признай кой от нас преценява по-безпристрастно хората.
— Ти — процеди през зъби Шанд.
— Така си е. И затова твърдя, че си се отнесъл крайно несправедливо с Лиан. Нека го обсъдим на вечеря.
Надирил се заседя на масата с Шанд почти колкото бе стоял и с Лиан, но старите приятели тъй и не се разбраха, преди да се разотидат в края на нощта. По изгрев измореният Шанд си събра багажа, каза само на Каран, че си отива в Тулин, и изненада всички със заминаването си.
На следващия ден Надирил покани и Каран на вечеря. Тя прекара много приятни часове, защото старецът беше очарователен и внимателен към чувствата на другите събеседник.
Накрая тя се престраши да го попита какво му е на Мендарк.
— Това е негова тайна — промълви Надирил след дълго мълчание. — Но не намирам причина да я крия от тебе. Мендарк е извънредно стар и изпитанията в Хависард почти са го довършили. По принуда е обновил за кой ли път тялото си, макар възможностите за това да са били изчерпани. Успял е само отчасти, а дори най-изкусните заклинатели в Туркад не поправиха докрай злото, което си е сторил.
— Да обнови тялото си ли?…
— Каран, известно ти е, че ние от коренната раса остаряваме бързо. Дори магьосниците не биха живели цяло хилядолетие, ако не се подмладяваха многократно. Но и този похват не може да се повтаря безкрайно. Мендарк се е опитал да мине отвъд границите му. Не бих искал да се впускам в подробности.
— Ти правил ли си това?
Надирил се засмя.
— Тези съсухрени останки са си такива, каквито ги направи времето. Един живот ми стига.
Библиотекарят успя да поседне на раздумка и с Малиен. До края на седмицата той говори обстойно с всеки от важните участници в тази драма. Сам обаче не споделяше охотно какво мисли.
Втората среща се състоя няколко дни по-късно в малка и сумрачна стая под върха на Цитаделата. Каран завари там Тенсор, с когото бе дошъл само Аспър, също Малиен, Талия, Надирил и Игър. Скоро влезе и Мендарк, подпрял се на рамото на Лиан.
— Сигурно някои от вас са озадачени от тази потайност — изправи се Мендарк в челото на масата. Дори гласът му стържеше. Изгледа накриво Игър, който пак се бе настанил отделно, малко над останалите, и ги зяпаше надменно. — След всички събития през последната година хората охотно си чешат езиците за нашите дела.
— Да не говорим за вредата от дрънканиците на приказливи летописци — тежко се намеси Игър. — Смятай се за подложен на изпитание, Лиан. Ако Надирил не се бе застъпил за тебе, щеше да си окован за стената в моите тъмници, а нямаше да се радваш на привилегията да водиш протокола на тази среща.
— Впрочем тъмниците са мои — уточни Мендарк. — Както си спомняте, разделихме се във Фаранда, като всеки си постави някаква цел. Какво намерихме досега?
— Общо взето, няма с какво да се похваля — започна Игър. — Изпратих свои доверени помощници в Алсифър. За изработването на златната флейта — нищо. За Огледалото — също нищо. Ааканското злато… имам само това!