Разтвори пръсти и пусна на масата пръстен, твърде малък за мъжка ръка. При падането той звънна по-плътно и мелодично от обикновеното злато. Наситеният червеникав оттенък напомняше за косата на Каран.
— Убеден ли си, че е направен от ааканско злато? — попита Талия.
— Цветът е особен, но може да се подправи. Проверих по свой начин и съм удовлетворен.
— Аз не съм! — възкликна Мендарк. — Нека Тенсор потвърди пред всички нас, че златото е от Аакан.
Талия занесе пръстена на Тенсор, който го пипна с нежелание, без да го погледне.
— Истински е — рече им дрезгаво.
— Кажи-речи, не знам нищо за пръстена — добави Игър, — макар че го притежавам от хилядолетие. Намерих го в Алсифър по времето, когато пленихме Рулке.
Всички бяха потресени. Мендарк се изопна пред масата, устата му зейна.
Игър се облегна усмихнат и притвори очи.
— Няма нужда да се стряскаш, Мендарк — проточи басово. — Обикновен пръстен, би могъл да принадлежи на кого ли не.
— Прелестно украшение… — прошепна Каран, когато пръстенът стигна до нея.
Пет тънки златни нишки бяха усукани като плоска плитка. Тя се опита да го сложи на безименния си пръст и се оказа, че й е по мярка.
— Разгледай го добре, Лиан — подхвърли Игър. — Използвахме го, за да победим с хитрост Рулке.
Лиан настръхна. Какво бе споменал Рулке в Нощната пустош? „Подлъгаха с коварство и мен, и жената, с която исках да се събера. Отнеха живота на една невинна.“
— Прекалено тесен е, за да го е носил Рулке — вметна Лиан нехайно.
— Годежният пръстен на бъдещата му невяста — обясни Игър. — Разровиш ли се и в тази история, ето ти още едно Велико предание. Не е разказвано досега, защото показва всички нас в цялата ни грозота.
— Млъкни! — изръмжа Мендарк.
Игър му се усмихваше.
— Мендарк, много има да се трудиш, за да изчистиш петното на срама, след като приключа с тебе. — Пак се вторачи в очите на младежа. — В онази борба, Лиан, всички извършихме зло в името на общото благо. Победата над Рулке, спасяването на света от неговото иго оправдаваха всяко престъпление. Но няма да допусна в Преданията да остане вмъкната лъжа.
Мендарк сви устни, но остана безмълвен. Отношенията му с Игър се променяха. Провалът в Хависард бе отнел увереността му, а след злощастието в Катаза Игър постепенно възстановяваше могъществото си.
Мендарк описа накратко сблъсъка с незнайната жена в Хависард, но пропусна да изтъкне колко лесно го бе унижила. Не спомена и как Талия го бе извлякла от трънливия гъсталак. Показа книгата, която жената бе изтървала.
— Несъмнено е важна, иначе нямаше да я вземе. Аз обаче нищо не мога да прочета.
— Що за чудати знаци! — промърмори Лиан. — Ялкара ли е я написала?
— Така изглежда, и то малко преди да изчезне от Сантенар. Познати ли са ти знаците?
— Не знам… — Лиан прелистваше книгата. — Прилича на опростен вариант на каронската писменост, която е неразгадаема. Но има общи черти и с фейлемската азбука, която едва чета. Как е възможно? Произходът на двете писмености е коренно различен. Напомня донякъде и за знаците, нанесени по ръба на Огледалото, макар че не съвпада с тях.
Никой, дори Надирил, не можа да каже нищо повече за книгата.
— Ами Шанд? — сепна се Мендарк. — Къде е той?!
— Отпътува за Тулин тази сутрин — отговори му Надирил.
Мендарк изтърва сквернословие, но нямаше какво да направи.
— Както и да е. Лиан, това май ще е следващото ти поръчение. Опитай се да разгадаеш тези писмена.
— Малко прибързваш — студено го възпря Игър. — Първо ще обсъдим постъпките на Лиан.
Каран затаи дъх от страх, че Шанд е издал Лиан, но Игър продължи:
— И то след като си доизясним станалото в Хависард.
— Но пък преди това трябва да чуете това, което Каран и аз научихме в Чантед — намеси се Лиан.
— Да, Шанд ми каза, но нека всички узнаят от тебе.
Лиан им разказа за държанието на Фейеламор в Катаза, събудило подозренията му. Описа им скиците, съхранявани в библиотеката, на които било показано кои първи са влезли в кулата. Спомена и че те явно са откраднати от Фейеламор.
— Охо, добре си се справил, летописецо! — похвали го Игър. — Може и да заслужиш прошка. Потвърждаваш ли думите му, Каран?
— Във всяка подробност.
— Значи имаме повече врагове, отколкото очаквахме. Ще бъде разумно да се върнем на замислите на Фейеламор. Мендарк, чакаме края на твоя разказ. Какво премълча за Хависард освен начина да проникнеш вътре и да излезеш? Покажи и какво си намерил. Да видим златото!