Селиал се подпираше на рамото на Шанд.
— Не знаеш какво е да погребваш своите в чужд свят — долови той задавения й шепот.
— Не знам — съгласи се Шанд мрачно. — Знам обаче какво е да не научиш никога къде са погребани близките ти.
Тя не намери думи за отговор. Върнаха се смълчани към кулите, за да започнат опасните си опити за досег с Нощната пустош.
Аакимите продължиха приготовленията си за пътешествието, в случай че начинанието им претърпи провал и бъдат принудени да избягат незабавно. Пълнеха мехове с вода, опаковаха палатки, сглобяваха шейни с плъзгачи за багажа и припасите, провериха тразпарите — опреснителите за солена вода — и цялото снаряжение. Имаха достатъчно храна от подготовката си по-рано, когато се бяха разбунтували срещу Тенсор.
Мендарк, Талия и Осейон също се занимаваха със задачите си. Талия свали доста светещи кълба от скобите по стените, за да имат светлина нощем в пустинята. Само Шанд наглед лентяйстваше, защото бе привършил набързо с подготовката си. Или седеше при Малиен, или се усамотяваше на върха на кулата, облягаше се на каменните первази и се взираше в Сухото море. Тормозеха го мислите за Каран, а и за Лиан. Въпреки всеизвестните предразсъдъци на Шанд срещу народа на зейните, Лиан му беше симпатичен.
— Да започваме — настоя Мендарк на следващата сутрин.
— Но как? — попита Малиен. — Не знаем къде ги е пренесъл порталът.
— И аз дойдох през него — напомни Игър. Беше се подпрял на тезгяха на Тенсор, защото още се чувстваше слаб. — Ако ги бе върнал в Туркад, щях да знам. Те са другаде.
— Същото си помислих и аз — каза Шанд. — Тенсор, ти какво предполагаш?
Аакимът бе впил мътен поглед право пред себе си и мълчеше.
— Аз пък усещам, че са в Нощната пустош! — натърти Малиен. — Не знам обаче за какво са притрябвали на Рулке.
— Нима? — заяде се Шанд. — Дори не смея да умувам как би могъл да употреби Каран.
— Да не се размотаваме! — троснато напомни Мендарк. — Вярно, понесохме удар, но и на него не му е по-леко. И той е слаб като нас! Ако изобщо има подходящо време да го нападнем, то е сега.
— Аз пък все още смятам, че е най-добре да затворим Нощната пустош — заинати се Игър. — Рулке е разполагал с премного години, за да заложи клопки, а там няма как да ги усетим.
— Готов си да зарежеш Каран и Лиан в негова власт? — неприязнено подхвърли Талия.
Игър сведе глава.
— Да, жестоко е, но във всяка война падат жертви и често сред тях са най-великите, благородните и прозорливите. С проникването в Нощната пустош рискуваме всичко. Това е негов свят, за който не знаем нищо. А нима някой може да си представи по-добре от мен последствията от нахлуването в непознатото?
— Тенсор може! — поправи го Талия.
Тя седеше на виещата се стълба малко над залата и наблюдаваше Мендарк. Майсторите бяха възстановили павилиона на Тенсор, доколкото им беше по силите. Закрепиха счупените колони с метални скоби, изчукаха вдлъбнатините по медния купол и накрая го разположиха върху седемте колони.
Мендарк обикаляше подиума и проверяваше здравината на конструкцията. Имаше много пукнатини, липсваха парченца.
— Прилича на счупено гърне, залепено от неук чирак — поклати глава той.
— Да, жалка работа свършихме — не възрази Тел, старшата сред механиците. Тя беше тантуреста жена, която начесто стискаше зъби, докато се трудеше. — Но при такова бързане…
Медното огледало, с което Тенсор бе направлявал портала, след като Огледалото на Аакан го подведе коварно, също не беше в безупречно състояние. Бяха изгладили гънката, минаваща по диагонала, но и след повторното полиране следата от нея личеше. Мендарк подръпваше неспокойно брадата си.
— Ще се задоволим и с това, няма как. — Той извади камъче от джоба си. — Повдигнете ме!
Аспър сплете пръсти пред него, за да стъпи. Мендарк старателно постави камъчето върху най-високата точка на купола и слезе. През това време сложиха параван пред стълбата, а четирима аакими внесоха нажежена топилня със закрепени отгоре навити тръби.
— Започваме! — обяви Мендарк.
Тел сипа вода в отвора на една фуния и незабавно от широките краища на седем тръби блъвна нажежена пара. За броени минути въздухът в залата се замъгли.
Мендарк вдигна огледалото пред себе си и занарежда. Лъскавата повърхност помътня, по нея пробягаха образи. Изведнъж павилионът се озари в алено. С остър пукот камъчето върху купола се пръсна на частички, които прокараха ярки дъги в мъглата.