— Талия! — разнесе се дрезгавият му вик в коридора.
— Аз оставам! — кресна му и тя.
Лиан не шаваше и не отваряше очи. Каран хвана китката му. Под студената кожа пулсът пърхаше едва, като крилца на пеперуда.
— Ами сега?… Какво му е причинил Мендарк?
Талия коленичи, обхвана с пръсти главата на Лиан и опря ухо в слепоочието му, сякаш се канеше да слуша как работи мозъка му.
— Нещо не е наред… — Пак се наведе над Лиан. — Заклинанието на Мендарк е било неуспешно. — Изви глава да погледне пребледнялото лице на Каран. — Прекалено мощно е за мен. И май има друго, което му противодейства… Но е скрито с незнайни за мен похвати. — Нагласи главата му на възглавницата и стана. — Това е далеч над моите способности. Значи го е направил…
— …Рулке! — довърши Каран.
Никъде из долината нямаше лечител, който би могъл да помогне. Малиен се бе качила в планината с другите ловци и сигурно щяха да се забавят няколко дни.
Следващият гърч подхвърли Лиан във въздуха. Единият му юмрук се заби в корема на Каран като железен лост и я запрати в стената.
Той се надигна на колене. Устата му бе раззината, дереше с нокти лицето си. Отскубна цял кичур коса от главата си. От гърлото му обаче не излизаше звук, само бълбукащи хрипове. Лиан впиваше пръсти в темето си, все едно се опитваше да извади от мозъка си някакъв трън.
Талия притисна силно върховете на пръстите си в тила му. Той притихна. Очите му бавно се затвориха, ръцете му се отпуснаха. Щеше да се килне настрани, ако тя не го бе подхванала.
— Хванете го за краката — обърна се тя към хората, струпали се на прага.
Градинарят Нутан притича и двамата го понесоха към тясната спалня.
— Там няма да се оправи — припряно възрази Каран. — Занесете го в моята стая.
Стовариха го в широкото й легло. Прехапалият му на три места език кървеше, левият крак се бе схванал и не можаха да го опънат.
— Да не полудява? — смънка Каран.
— Не знам — поклати глава Талия. — Но най-добре да го вържем.
Тя намери парчета меко въже и върза китките му за рамката на леглото.
Лиан не се събуждаше. Каран седеше вяло до него.
— Не е сега моментът да се вкисваш — строго й каза Талия. — Направи нещо, разтрий му крака, докато се отпусне.
На Каран й олекна, че друг поема нещата в ръце. Улиса се в спомени, докато масажираше крака на Лиан. Щом привърши, вързаха и краката му.
„Никога не съм виждала такова нещо — рече си Талия. — На какво ли е способен, че Рулке е решен да го покори на всяка цена?“
— Наблюдавай го — нареди тя на Каран и излезе от стаята.
През нощта бдяха на смени до леглото. До полунощ Лиан изглеждаше потънал в дълбок сън. После внезапно се изви и закрещя нечленоразделно, но скоро се просна в несвяст.
Нощта се проточи. Каран опита с всички подходящи билки и лекове, които имаха в къщата, но те не подействаха повече от чаша чай. Разнообразните дарби и умения на Талия също не й дадоха шанс да проникне в съзнанието му и да открие източника на мъченията. Нищо не се задържаше в стомаха му освен по няколко лъжици рядък бульон. Каран знаеше, че накрая борбата на чужди сили в главата му ще го погуби.
На сутринта Талия още го наблюдаваше, а Каран се бе свлякла в кресло до огнището. Лиан се събуди колкото да преглътне още малко бульон, но не показа с нищо, че ги е познал. Очите му се подбелиха и той отново пропадна в мрака.
— Талия, направи нещо, моля те!
Мургавата жена разпери ръце.
— Заклинанието на Мендарк се сблъсква с принудата на Рулке, а аз не мога да ги премахна. Те го съсипват. Опитай да му даваш сънотворна отвара при всеки пристъп, може би така ще успее да си почине. Ще отида да доведа Мендарк. Убедена съм, че е останал в Толрайм.
— Няма да го водиш тук! — освирепя Каран. — До последния си ден няма да му се доверя за нищо.
— Ако той заличи заклинанието си, Лиан ще се върне в предишното си състояние.
— Не го искам в предишното състояние! Искам го здрав и читав.
— Каран, сега може да умре.
— Но и Мендарк може да го убие?! — ядоса се Каран. — Всичките ми подозрения към него се оправдаха.
— Слушай, знам колко ти е…
— Не знаеш! — разкрещя се Каран и Талия отстъпи пред яростта й. — Няма да ти позволя да ми натрапиш пак Мендарк. Махни се и ни остави!
Лиан опъна въжетата и изохка. Сърцето на Каран се сви.
— Както искаш — стисна устни Талия и отвори вратата.
След миг надникна отново.
— Можеш да опиташ още нещо, ако се престрашиш, но ще бъде твърде рисковано за тебе. Ако стигнеш до ума му с мисловната връзка, вероятно ще успееш да заобиколиш заклинанието и принудата, за да го събудиш. Иначе не вярвам да изкара до края на седмицата. Само не прави това нощем!