— След малко.
В късния следобед се добраха до издатина в билото.
— Оттук нагоре пътеката се вижда от Каркарон — промърмори тя. — Няма как да продължим, преди да се стъмни.
Лицето на Лиан беше бледо и изпито. Не можеше да откъсне очи от нея, зажаднял за доверие и привързаност.
Когато си отдъхна, той пропълзя до края на издатината в рида. Видя пред себе си равно място, в което бе изсечен малък амфитеатър с каменни седалки. Тук нагънатите скални пластове бяха кървавочервени, лилави и черни, а кварцовите жили в тях напомняха за спукани капиляри в око.
Каркарон беше на един полет на стрела. Кулата беше още по-уродлива, отколкото си я представяше, с нейните неравни девет стени. Стърчеше в долния край на издълбан в скалата полегат склон. Заобикаляше я продължаваща нагоре стена, която се спускаше обратно от другата страна.
Зидовете на Каркарон бяха изградени от стъписващ виолетово-сив лъскав камък. От стените стърчаха пръти и куки, неправилни кълба и блещукащи шипове, разпределени според незнаен замисъл. Вятърът фучеше и виеше между тях. Най-отгоре имаше островръх бронзов купол, между чиито арки бяха наредени зелени каменни плочи. Очертанията на кулата и стената се набиваха на очи с необичайните си извивки. В тях не личеше никакъв стремеж към съразмерност и красота.
Лиан се смъкна при Каран.
— Сега вярвам, че е бил безнадеждно луд.
— Вярно е. Родът отказал да му помага. Не дължим преданост на безумци, поне така смятаме в Банадор.
— Но как е успял да я построи?
— Довел зидари, дърводелци и работници от равнините. Разходите били неимоверни. Мнозина от строителите загинали. След смъртта на Басунез родът ни бил разорен. Пет поколения след него плащали дълговете му. И до днес си оставаме бедни, въпреки земите, които притежаваме.
— Не можеш ли да продадеш малко земя?
Но погледа й разбра, че го смята за по-побъркан и от Басунез.
— Да продам земя?…
Лиан припряно заговори за друго.
— Но защо точно тук?! Достатъчно е било да го обсади малък отряд, за да го умори от глад.
— Нали ти обясних, че разсъдъкът нямал място в начинанието му? Басунез се смятал за книжник, стремял се да вникне най-вече в делата на кароните. С остаряването му този интерес се превърнал в мания. Той вярвал, че могъществото на кароните се дължи на тайните им знания и смятал, че ако ги разкрие, ще им бъде равен. Бил убеден също и че тук-там има средоточия на сила, където реалността не е същата, а Тайното изкуство дава най-много на вещите в него.
— Като разломът под Катаза… — промълви Лиан. Каран беше равнодушна към такива подробности.
— Не знам дали се е заблуждавал, но той решил, че е намерил такова средоточие на сила точно тук. Построил Каркарон, за да я използва. Наистина има нещо в това място, долавям го при всяко идване. Кожата ми сякаш хлътва навътре и се сбръчква, усещам и боцкане в главата. Не ми се е случвало другаде.
Вятърът носеше гъста виелица и свиреше между скалите. Каран и Лиан се надяваха, че това ще ги прикрие, докато се промъкват. Но засега стояха закътани и не мърдаха от убежището си. Лиан свали ръкавиците си, за да разтърка премръзналия си нос.
— Какво има в Каркарон?
— Кулата, складове, бараки и още дребни постройки. В западната страна под скалите е издълбана цистерна за вода. Можехме да я отровим, ако имахме с какво… и ако бяхме склони да прибегнем до подобна мерзост. И врата, разбира се, през която се влиза от двора. Само това помня.
Лиан беше ужасно напрегнат, страхът му напомняше колко е безпомощен. Безумният им поход му се стори направо нелеп. Разтърси го внезапна болка, която бързо стихна. Кратко напомняне, което прогони всякакви съмнения относно начинанието им. Не можеше да има нищо по-лошо от мъката, която Рулке му причиняваше.
Каран също забрави колебанията си. Прегърна го силно, докато му мине.
— Глътни от това — подаде му шишенце, — но съвсем малко, иначе ще ти се доспи.
— Какво има вътре? — недоверчиво попита Лиан.
— Отвара от маково семе.
— Прибери го! Ще имам нужда от цялата си проницателност. Е, как ще влезем?
— В този край не забравяме да си осигурим таен изход. Има такъв и в Готрайм. Не знам дали Рулке го е намерил. По чертежа личи, че Басунез е бил голям хитрец. — Лиан изсумтя. — Не подценявай предимствата на изненадата! Нека Рулке помисли, че не сме съвсем безобидни, без да съзре заплаха в нас. По-добре ще е, ако ни подцени.
— Щом казваш — сви рамене той. — Но когато стигнем до кулата, искам аз да вляза пръв.
Каран застина. Лиан обикновено си пазеше кожата. Колкото и да се заричаше, недоверието й отново се пробуди. Защо ще влиза пръв.