Не видя никого. Надникна иззад ъгъла и пред него, насред залата, изпъкна черно-синият силует на творението, създадено от метал, непривично и с цветовете, и с очертанията си. Същата машина, чийто невеществен образ бе разглеждал в Нощната пустош. Тази обаче беше истинска. Ако Рулке бе готов да я задейства, ето още една причина да приеме предложението му.
Чувстваше как го привлича. Творението висеше, без да докосва пода. Не устоя на желанието да го докосне и му се стори, че е масивно като планина, защото дори не трепна от плахото плъзгане на дланта му по твърдите извивки. Самият Лиан обаче се разтрепери и в главата му сякаш избухнаха фоейерверки. За миг забрави защо бе дошъл. Отдръпна ръката си и творението отново не беше нищо повече от странно оформен метал.
Изведнъж отдолу се разнесе врява. Зърна през прозореца ярката дъга на осветителна ракета. Какво ли ставаше? Отиде да погледне към двора. Тъкмо сиянието започна да гасне, когато той забеляза висока фигура да притичва край стената. Зачуди се дали не е Талия. Още една ракета огря небето. Значи ги бяха проследили от Готрайм.
Е, и тези няколко минути суматоха долу му бяха от полза, за да се овладее. Приклекна до стената, дишаше дълбоко и си наложи желаното състояние на духа — увереност, подобаваща за ненадминатия разказвач на своята епоха, обгърната от нрава, необходим за успеха. Дързост, стигаща до безразсъдство. И способност да убеждава.
Чу стъпки и напрегна волята си. Това беше, по-готов нямаше да стане.
Рулке се качваше бавно с усмивка на уста. Във всяко негово движение се спотайваше заплаха. Учудването му, че вижда Лиан, отмина светкавично. Нито спря, нито лицето му издаде нещо. А Лиан си спомни всичките му обещания, дадени в Нощната пустош. Най-съкровените знания за света. Каква съблазън…
— О, ти дойде накрая! Хитро ни отвлякохте вниманието. Талия е достойна помощничка на Мендарк. Може би накрая ще го надмине, щом успя да те доведе незабелязано пред прага ми.
Лиан също се бе научил да не показва емоциите си. Не реагира на думите му.
— Значи си довел и нея! Тъкмо навреме! Сутринта гашадите щяха да разпердушинят Готрайм, за да я измъкнат оттам.
Лиан пристъпи напред, навлякъл преструвката като втора кожа. Нагъл. Непоколебим.
— Не я доведох — натърти той и с пресметната небрежност се облегна на парапета до стъпалата.
Алените очи на Рулке се присвиха и с нехайно движение той протегна напред свит юмрук. Болка се разгоря в главата на Лиан, но след всичко преживяно, той не се поддаде. Беше се научил да я търпи. Разтревожи се обаче, че Каран ще я усети и ще изскочи от скривалището си. И той махна с ръка в недвусмислен жест: „Я стига!“
Успя да събуди любопитството на Рулке и болката изчезна.
— У тебе е настъпила някаква промяна за броени дни.
Лиан събра цялата си смелост и се постара да бъде още по-нахален.
— Имам предложение за теб.
Рулке прихна, искрено изумен.
— Или по-скоро облог — продължи Лиан. — Отправям ти предизвикателство.
— Аз не се пазаря. Бездруго ще ми я предадеш.
— Нищо няма да получиш от мен даром! Не съм чак такъв глупак, че да ти я доведа. Но бих могъл. Тя се е прехласнала по мен и ще направи каквото й кажа.
Говореше толкова убедително, че Каран се намръщи зад стената.
— Ти обаче няма да я намериш. Поне докато не стане твърде късно за тебе.
Лиан залагаше всичко на догадката, че Рулке иска веднага да добие власт над Каран, защото му е нужна за нещо, свързано с машината, а шансовете му са преходни. Но ако Рулке разполагаше с време…
— Мога да те довърша бързо със страдания, каквито никой не е изпитвал до този миг. Ще получа Каран, каквото и да стане.
— Знам на какво си способен. Всеизвестно е. Но и да ме погубиш, няма да я получиш. Каран си има хиляди скривалища из Банадор. Забрави ли, че твоите слуги неведнъж се проваляха в опитите да я хванат? Но аз обичам хазарта. Защо да не си бъдем взаимно полезни, а и да се позабавляваме? Бил си затворен цяло хилядолетие. Предлагам ти и малко разтуха. Притежаваш нещо, за което аз копнея. Най-изгодната сделка е онази, от която всички печелят.
— Най-добрата сделка е онази, от която аз получавам всичко, а тебе превръщам в покорен роб — неприветливо го поправи Рулке. — Но нека чуя какво предлагаш.