— Ама че странно! — добави тя и се озърна в недоумение. Тялото й се разклати, главата й се завъртя, ръцете й също се разтресоха. Гърбът й се изви в дъга и тя бе изправена на крака, сякаш някой я дърпаше с примка.
— Помогнете! — кресна, щом не успя да се вкопчи в пода.
После се издигна във въздуха, а през главата й като че мина вълна и разкриви очертанията й.
Шанд притича, изправи се на пръсти и я хвана за глезените.
— Мендарк!
Талия се задушаваше.
— По-леко! — втурна се Мендарк през залата. — Не дърпай с все сила, че ще й счупиш врата.
Внезапно и Шанд загуби опора. Той също се издигаше, само че с главата надолу.
— Игър! Аспър!
Аакимът се хвърли към него, подскочи нагоре, впи пръсти в куртката му… и се понесе нагоре с първите двама.
— Помагайте де! — изрева гърлено той.
— Мендарк, какво е това?! — изпищя Малиен.
Отвсякъде притичваха аакими, но гледаха смутено и безпомощно.
— Капан! — извика Игър. — Затворете портала!
— Не знам как. Мендарк, направи нещо!
Мендарк избълва някаква дума. Краката на Талия се разлюляха като под бесилка. Павилионът се заклати, една колона се пръсна на парчета с оглушителен грохот.
От другата страна Игър бе разперил ръце като начинаещ чирак в магията и май напипваше невидими за окото форми. Нададе яростен вой и разтръска ръцете си. От пръстите му се виеше пара.
Дъхът на Мендарк секна, когато главата на Талия се заби в купола на павилиона и леко го повдигна, после като че мина през метала, но без да се покаже от другата страна.
— Той я отмъква! — изврещя Мендарк и изстреля слята поредица от думи, но напразно.
Куполът в миг се превърна в прозрачен пръстен, погълнал до половината тялото на Талия. Шанд и Аспър вече също навлизаха в него. Игър се засили, метна се нагоре и с две ръце избута купола от колоните. Но пръстенът си висеше невъзмутимо. Игър събори и останалите колони, като ги трошеше с ритници. Проходът към пустотата не се затваряше.
Отдолу стърчаха само прасците на Талия, а Шанд и Аспър потънаха до половината. Игър изпръхтя ядно, извади своя рубин и го вдигна. Напрежението го раздруса, лицето му се зачерви, после куполът звънна като гонг и падна на пода. Игър промърмори нещо, пъхна пръсти под ръба му и го запрати встрани. Тримата лежаха отдолу, сякаш ги бе скрил фокусник.
Талия вдигна глава и пак я отпусна на пода.
— Все едно ме обърнаха наопаки — изграчи тя. — Порталът е преобразен. Долових присъствие, а миг по-късно започна да ме придърпва. Ама че ужас!
— Той беше — с неочаквано спокойствие промълви Игър. — Рулке ни дебне!
Шанд изпълзя и блъсна главата си в повалена колона. Талия за пръв път го виждаше толкова изнемощял.
— О, Каран! — прошепна той. — Съжалявам!
— Да не прибързваме — помоли Мендарк. — И да бъдем нащрек.
С падането на нощта забелязаха слабо мъждукане сред отломките. От тях се процеждаше светещ газ, който сякаш се бореше с невидими окови.
— О! — стресна се Малиен. — Това изобщо не ми харесва. — Тя разтърка челото си и остави прашна следа по него. — Просмукал се е от Нощната пустош. Порталът още е отворен.
— А Рулке е от другата страна! — натърти Игър. — Не можем да минем!
— Нищо ли няма да направим? — умоляващо се намеси Шанд.
— Ще затворим Нощната пустош! — рязко отвърна Игър.
— Но как? Та той задържа прохода.
— Колкото и да ми е противно да го кажа — подхвана Мендарк, — Игър е прав. В портала е заложен капан. Нямаме друг избор, освен да го затворим. — Той погледна Шанд със състрадание.
Талия потръпна. Оглеждаше залата, сякаш претегляше наум силата на врага, и хапеше устните си.
— Аз… аз просто съм длъжна да опитам отново — смънка тя.
— След това, което се случи?! — възрази Мендарк. — Нищо няма да опитваш!
— Не можем да ги изоставим там! — Веднъж не бе помогнала на Каран в беда и не си представяше да постъпи така отново. — Готова съм да рискувам живота си.
— А аз — не! Няма начин да успеем.
— Мендарк…
Той удари с юмрук по купола.
— Целият свят е заложен на карта!
— А защо ли си мисля, че ти искаш да го спечелиш за себе си? — изведнъж се вбеси Талия.
— Делата ми говорят сами, още откакто затворихме Рулке.
— И ти не пропускаш да се похвалиш с тях — сопна му се тя. — Да оставим на идните поколения да отсъдят. Сърце не ми дава да пожертвам Каран и Лиан!
— Брей… Явно няма да ме наследиш като Магистър.
— Не се и стремя към това, щом ще трябва да се превърна в твое подобие!
— Значи ми се противопоставяш?
Мендарк се изправи, Талия също, и му се наложи да я гледа отдолу нагоре.