Рулке не каза нищо, но сплете пръсти и изтерзаното лице на Лиан изплува в съзнанието й.
— Виж как си скубе косата. Защо допускаш да се мъчи?
„Премахна и последните ми колебания. Той е мой и няма да ми го отнемеш.“
— Съгласието ми си има цена — натърти тя гневно.
Рулке се намръщи.
— Пак ли тези игрички? И каква е цената ти, сянко на Елиенор?
— Край на игрите. Дай ми каквото искам, или нищо няма да получиш.
В миг пролича умората му.
— Каран, не протакай! Моите гашади го заловиха и скоро ще го доведат отново.
Каран потисна уплахата. За нищо на света Лиан не трябваше да става свидетел на сделката й с Рулке. Не би й простил това.
— Ако още веднъж си позволиш да го тормозиш, забрави за моята помощ. Ще издържа достатъчно дълго. След седмица пълната луна ще показва само тъмната си страна в средзимния ден. Сега е времето да се подготвиш. А няма да ме научиш да работя с машината за час-два. Ще платиш цената, която аз определя.
Рулке се изненада.
— Брей, ти си била проницателна! Но защо да не се примиря само с онова, което ще изтръгна насила от тебе?
— Насилието е безполезно. И аз минах през много премеждия. Мога да потисна дарбата си за секунда. Веднъж го направих след нещастието край Нарн и след това не успях да я пробудя месеци наред.
— Каква е цената?
— Ще премахнеш принудата от съзнанието на Лиан.
— Никога! Как да бъда сигурен, че ще ми се подчиняваш?
— Ако искаш, измъчвай мен, опустошавай земите ми, заплашвай хората ми. Но докато не го освободиш, не отстъпвам!
Нетърпението избиваше в погледа му.
— Така да бъде… Не е ли все едно? Той не ми е необходим, а имам твърде много грижи, за да се занимавам постоянно и с него. — Рулке махна с ръка. — Готово.
— Поддържам връзка с Лиан. Според мен ти не направи нищо.
— Хитруваш. Не усещам връзка.
— Защото не можеш — престраши се да налучка Каран. — Сега не си в Нощната пустош. Хайде!
Рулке се бореше с нежеланието си. Колко омразно му беше някой да надделява над него! Не биваше обаче гордостта да се превръща в пречка по пътя към върховната цел. Очите му помътняха, зашепна беззвучно, после се взря в нея. Всичко се разклати пред погледа й, но тя се съсредоточи упорито в пазарлъка.
— Готово — повтори Рулке.
— Не съм удовлетворена. Направи го пак.
Рулке се ухили.
— Щом сме към края на уговорките си и аз ще назова своята цена. Разкрий ми коя си ти.
Напипа единствената тайна, която тя не бе готова да издаде дори заради Лиан. Ако познаваше същността й, щеше да превърне и това в оръжие срещу нея. Струваше ли си да пожертва тайната си заради Лиан? Тя обърна гръб на Рулке и стисна юмруци.
— Е? — подкани я той кротко. — Няма да ти сторя зло.
Каран прехапа устните си. Кой беше достоен за такава всеотдайност? Може би все пак Лиан?
— Аз съм трикръвна — прошепна тя. — Сред прадедите ми има фейлем. Третото ми име е Мелуселда.
Реакцията му я смая. Рулке я прегърна силно.
— Толкова съжалявам… Наистина!
Пусна я и тя не пожела да попита какво е искал да каже. Той извърши трети път заклинанието за освобождаване и Каран почувства, че не е пропуснал нищо. Не надничаше в съзнанието на Лиан, но по връзката до нея стигна огромното му облекчение след мъченията, проточили се половин година.
— Как е?
— Сега съм доволна.
Той се усмихна и сякаш също си отдъхна.
— Ще върнеш ли тук Лиан? — попита Каран.
— Ти искаш ли? По-лесно ли ще ти бъде да ми помагаш?
— Десетократно по-трудно.
— Знаех си. Ще се простиш с доброто му мнение за тебе, ако види какво вършиш. Значи той става напълно безполезен за мен.
— Чудесно.
За всеки случай тя прекъсна мисловната връзка.
Замисли се за предсказанието, което Рулке бе изрекъл в Катаза, и за отговора на Шанд.
— В пророчеството се говори за тебе и за трикръвната, нали? Шанд ни го напомни:
Рулке се разсмя от сърце.
— Прастара каронска гатанка, само че той я обърка. По-уместно щеше да е, ако я бе изрекъл пред Фейеламор, не пред мен. А аз не се боя от тебе. Заеми се с работата си — посочи той машината.
Тя почти бе забравила за неговото творение. Изведнъж се сети за още нещо, което я озадачаваше.
— Защо понасяш тази замръзнала развалина, щом имаш Шазмак?
— Преди Възбраната се прехвърляхме през портали към малкото места, където беше възможно да ги отваряме. А откакто я има, създаването им е несравнимо по-трудно. Аакимите са изградили защита срещу портали и в Шазмак, и в останалите си градове. Докато не я премахнем, не мога да преместя машината там. Освен това Каркарон е превъзходно място за моите цели. Вероятно най-подходящото в цял Сантенар. Безумният ти предтеча е бил прав. Тук част по част превърнах в реалност онова, което измислих в Нощната пустош. Там машината не можеше да съществува. Ти пък си онази с дарбата на усета, която ще открие Пътя между световете и ще го насочи към моята цел.