Светлините угаснаха, кулата пак почерня, но стърчащите по нея шипове, прътове и кълба заискриха бледо. За миг се появи и трепкащ зелен ореол около Каркарон. Настъпи сякаш нескончаема тишина.
Съвсем ненадейно над върха на кулата сякаш изгря ново слънце и разпръсна яркочервени лъчи, които принудиха всички да закрият очите си. Силуетът на Каркарон се разкриви, все едно по каменните зидове плъзнаха вълни, все по-ускорени и звънящи. От основите се разнесе разтърсващ тътен, залюлял и скалите под краката им.
Грохотът се превръщаше в бръмчене, изтъняваше до чегъртане на нокти по дъска и накрая до стъргане на нож по стъкло. Вече звучеше като пронизителен вой на милион безтелесни души в пустотата. След миг престанаха да го чуват.
Настъпи неочаквано затишие, но напрежението не спадаше. Островърхият покрив на кулата се разцепи и зелените плочи се разхвърчаха като конфети. Във въздуха щръкнаха разкъсани ивици бронз и наподобиха цъфнало цвете.
Нещо тъмно се провираше през разнебитените греди и метал, крепили покрива. То събираше светлината в себе си като безплътна леща, като взиращо се безмилостно око.
Рулке стоеше върху машината и нехайно опираше ръка на лостовете. До него, малка и бледа, с коса като пламък в неземното сияние, беше Каран.
Лиан изкрещя името й, но тя сякаш гледаше през него и не отговори.
Мендарк стоеше неподвижно като препарирано влечуго, ококорил хлътналите си очи. От потреса въздействието на подмладяващото заклинание слабееше.
— Не! — прошепна той и падна по лице на леда.
Машината се завъртя във въздуха и безплътната леща се обърна точно към вцепенената група. Между ботушите на Лиан амулетът пламна и потъна в разтопения сняг.
— Махни се! — задъхано извика Малиен на Рулке. — Не можеш да се пребориш с нас.
— Нищо ли няма да направите? — изхлипа Лиан.
— Не и тук. Не и срещу това — изрече Игър и стъписа всички с хладнокръвието си.
Мигът от кошмарите му бе настъпил и той бе решен да се изправи срещу страховете си и да умре.
С мълчанието си Рулке осмиваше тяхната безпомощност по-силно от всякакви думи. Изопна ръка като копие, сочеше зад тях.
Лиан се обърна на изток, оковите ожулиха краката му и той се подпря на Лилис, за да не падне. Облаците се бяха разнесли. В студената ясна нощ се виждаше тъмната гора, искряща ивица бележеше руслото на ручея, изтичащ от Черното езеро. Но всички гледаха по-нагоре, към хоризонта.
Огромният издут лик на луната изпълзяваше в небето. Мрачно червено петно се бе завъртяло към горния й край. Лиан затаи дъх. Целият грамаден кръг се отдели от хоризонта и увисна. Тогава съзряха по-малкото черно петно. Тъмната страна на луната беше обърната към Сантенар в средзимната нощ.
— За пръв път след превземането на Скейн — промълви Шанд. — Случило се е преди хиляда осемстотин и тридесет години. То също е било предсказано.
Всички се свлякоха в снега, сякаш ги притисна бремето на пророчеството.
— Край на надеждите — изрече Шанд. — Онази, която бе предопределена да възстанови равновесието, е мъртва.
Речник на действащи лица, имена и географски названия
Аакан: Един от Трите свята. Светът на аакимите, а след завоюването му и на кароните.
Аакими: Човешката раса, чийто свят е Аакан. Покорени от кароните. Аакимите са надарена раса от превъзходни занаятчии и инженери, но се отличават с меланхоличността си и са склонни към самонадеяност. След довеждането им на Сантенар аакимите достигат своя разцвет, но са предадени и съсипани по време на Разкола. Загърбват света и се усамотяват в своите огромни укрепени градове в планините.
Аакимнинг: Приятел на аакимите.
Алмадин: Сухи земи, започващи от морския бряг срещу Туркад.
Алсифър: Последният и най-величественият от градовете на Рулке, създаден от аакима Питлис.
Архиварят: Незнайният човек, който е записал сказанията за четирите страшни битки между Фейеламор и Ялкара, както и още много сказания. Смята се, че той е взел Огледалото (след като Ялкара окончателно побеждава Фейеламор) и го е скрил, докато не възникне нужда от него в бъдеще.
Аспър: Лечител, ааким от спътниците на Тенсор.
Ашмод: Древен град, разположен над Сухото море.
Банадор: Дълга и тясна ивица хълмисти земи в западната част на Ягадор. Родното място на Каран.
Баситор: озлобен ааким, оцелял при опустошението на Шазмак.
Бел Горст: Пират от Крандор.
Бени: малкият син на готвачката в имението Готрайм.