— Слушай — започна той, — от всички тук аз съм най-загрижен за Лиан. И Каран… — понамръщи се — …ми е симпатична. Но нищо не можем да направим за тях. Нима не проумяваш? Има ли още някой несъгласен? — Мълчание. — Е, Шанд — подкани го Мендарк, — ти си най-пристрастен в това решение…
Шанд не помръдна. По едната му буза се стече сълза.
— И аз не виждам как да им помогнем! — рече той и рязко се извърна.
— Изглежда си прав — отрони Талия печално. — Направи каквото е необходимо.
— Игър… — обърна се Мендарк към доскорошния си противник. — Все пак ще те послушаме. Как да затворим Нощната пустош?
— Вече не знам. Не съм и подозирал, че той ще се окаже толкова могъщ.
— Не ни достигат сили да я затворим — увери ги Малиен. — Освен ако…
Погледът й неволно се стрелна към отвора на шахтата.
— Ами да! — изрева Мендарк. — Великолепна идея! Досега се проваляхме, защото ни липсваше мощ. Но ако сме всички заедно и черпим от огромен източник…
— Нали опитах! — задави се Игър.
— Принудени сме — кротко напомни Мендарк. — Ще се спуснем там, където е намирал могъществото си Кандор. В самия разлом.
— Не! — изпищя Селиал, проговаряйки за първи път този ден.
5.
Картографът
Талия седеше със сведена глава. Отново се бе провалила.
— Ние ударихме болезнено Рулке — изрече Мендарк. — А и той е отвикнал от притеглянето на нашия свят. Видяхте ли как трополеше тежко нагоре по стъпалата? Трябва да действаме незабавно, преди да се е възстановил.
— Ха! — безнадеждно отрони Тенсор. — Той ни победи. Оставете го да прави каквото иска.
Малиен се надигна, като притискаше с ръка пострадалото си рамо.
— Мендарк, какво си намислил?
— Ние тримата — аз, Тенсор и Игър, участвахме в сътворяването на Нощната пустош…
— И когато Рулке облада съзнанието ми, ти ме изостави! — изръмжа Игър. — А Тенсор… — Яростта му попречи да продължи веднага. Стоеше с наведена глава, стиснати юмруци, дишаше тежко. След малко добави: — Тенсор предаде всички ни! Оставил е пролука, за да пусне на свобода Рулке, когато реши. И вие си въобразявате, че някога ще ви се доверя отново? Как пък не!
Мендарк остана невъзмутим и му отвърна кротко:
— Както казах, ние участвахме в създаването на Нощната пустош. Познаваме я и можем да я затворим. После ще извлечем сила от разлома, за да отворим свой портал и да се пренесем право в Туркад.
— Онзи ден се убедих, че не мога да разчитам на разлома — възпротиви се Игър.
— Но ти нямаше време да го опознаеш, да се подготвиш — меко му напомни Мендарк. — А сега имаме време.
— Ще минат години, докато го овладеем.
— Тогава ще се заема сам или с онези, които имат смелостта да ме подкрепят.
— Ама че проклет мръсник! — подхвърли Игър на Шанд.
— И аз не го харесвам — отвърна Шанд, — но е прав. — Той дръпна Игър настрана. — Ела да пийнем по чаша чард.
Облегнаха се на стената, купичките с чард сгряваха дланите им. Толкова високо в планината беше студено.
— И ти не можеш да си представиш какво се случи след неуспеха на Забранените опити — мърмореше Игър. — Рулке си проправи насила път в главата ми. Това беше… не, нямам думи да опиша как беснееше в ума ми.
Шанд мълчеше, остави го да си излее мъката.
— Откакто си възвърнах разума — продължи Игър, — само мисълта за отмъщението ме крепеше. Но сега узнах, че не мога да се меря с него. Боя се от всякакъв избор, за да не ме обсеби отново. Мендарк ме изнудва нечестно — завърши той свадливо.
— Иска прекалено много от всички ни — каза му Шанд, — но не повече, отколкото от самия себе си. Той вижда ясно шанса, който няма да се повтори. Ако успее, всички ще сме свободни!
— Как е възможно някой да победи Рулке?
— Нека поне направим всичко по силите си — настоя Шанд.
Талия надникна в кръглата шахта. Сиянието долу, толкова ярко при появата на Рулке, бе угаснало. Надолу се спускаше стълба от дебели здрави пръти, по които висяха жълти и кафяви сталактити от сяра. Талия различаваше само първите десетина стъпала в мрака.
— Какво ли има долу?
Никой не отговори.
Мендарк се покатери върху тезгяха да събере светлици от стената.
— Вземете си по няколко — нареди той и пусна два в джоба си. — Е, кой идва с мен?
— Аз — веднага се обади Талия, макар че се страхуваше от подземия.
— И аз — добави Шанд след дълго мълчание.
Той сякаш подсказваше с поглед на Малиен, че не е готова за такова изпитание.
— Редно е да има и аакими — реши тя. — Ще изпратя с вас Зара и Лепър. — Млъкна и зарея поглед нанякъде. — Не, трябва да сторим нещо, за да заличим грешките на Селиал. Ще дойда.