— Още един — настоя Мендарк, вторачен в Игър, който нервно ровеше в струпаните пакети храна.
Дясната половина от лицето на Игър бе застинала.
— И аз ще бъда там, но нека се запомни, че се възпротивих на това безразсъдство.
— Както желаеш. — Мендарк нарами торба. — Хайде да се спускаме.
Кората от сяра се ронеше под краката и ръцете на Талия, а металните пръти като че придърпваха косата й.
Етажът под залата с портала се оказа съвсем празен, но петна по пода разкриваха, че тук са били извършвани някакви опити. На следващия етаж, третия в кулата, също нямаше нищо. По тавана и стените бяха полепнали жълти, кафяви и черни кристали.
— Жега… — промълви Аспър и си избърса челото.
— Но не е като онази в Сухото море, ако ни се наложи да го прекосим през този сезон — неприветливо отвърна Мендарк.
Парлив полъх отдолу ги накара да се разкашлят.
— Дере ми гърлото — изгъгна Зара.
— Това място е опасно — отбеляза Аспър, сега необичайно пестелив на думи. — Въздухът гори в дробовете ми.
— Върнете се горе, щом сте толкова плашливи! — изчерпа се търпението на Мендарк. — Каквото и да изберем, все ще е опасно.
Лицето на аакима се сви, чутото бе уязвило честта му.
Починаха си на първия етаж. Тук вонеше на сяра и беше още по-задушно.
Спуснаха се в огромна кухина, натъпкана с безброй тръби, извити между сложните основи на кулата. Девет огромни метални въжета криволичеха като навити пружини от пода към тавана и се кръстосваха над своите проядени и изцапани закотвящи гнезда. Всяко от въжетата минаваше през средата на спирални каменни намотки, от които се състоеше кулата. От големите въжета се отделяха по-малки, които ги придържаха и изпъваха.
— А-а, ето как го е направил! — учуди се Аспър.
— Кое? — не разбра Шанд.
— Не ни беше ясно как кулата е удържала толкова дълго. Построена е над разлома и всеки трус, разместващ неравномерно земята от двете му страни, би трябвало да я събори.
— А тя си е цяла от две хилядолетия — вметна Мендарк, който искаше по-скоро да продължат надолу.
Аспър не му обърна внимание.
— Вижте как тези грамадни пружини поемат натоварването, а отделните части на основите могат да се движат една спрямо друга. Какъв гений!… Малиен, Тел, елате веднага!
— Какво намери?
Шанд се провря към него през паяжината от по-тънки въжета.
— Тази част няма накъде да мърда повече — показа Аспър.
— Какво означава това? — попита Зара.
— Означава — отговори й Тел, — че при следващия силен трус основите ще се изместят и кулата със сигурност ще падне.
— Май ще е достатъчен и не чак толкова силен трус — поклати глава Шанд. — Я погледнете!
Около него се струпаха всички освен Мендарк, който се провря надолу в шахтата. Малко над гнездото една от великанските пружини, по-широка от гръдния кош на Шанд, беше сериозно проядена от натрупалата се по нея сяра. Той отчупи парче от кората.
— Целият градеж е под такова напрежение, че ако това въже се скъса, другите ще срутят кулата.
— Може би да, може би не — усъмни се Малиен. При спускането можеше да се държи само с една ръка и сега лицето й белееше от умора и болка. — Дано да не станем свидетели на това.
— Мендарк — провикна се Талия, — върни се!
Той се появи от шахтата и огледа внимателно въжето, доближил светлик към него.
— Хъм… Горе кулата изглежда толкова яка, а тази язва я е отслабвала през цялото време. Е, няма какво да направим. Да слизаме.
— Може да падне всеки момент — каза Талия, като хапеше устните си. Не би се поколебала пред лицето на познат враг, но тази ужасна несигурност я обезсърчаваше.
— Може. И Рулке може да ни навести всеки момент. Или пък някой от нас може да падне, докато слиза — презрително й напомни Мендарк. — Постоянно сме застрашени от стотици опасности.
Талия се насили да продължи. Всеки ден усещаха разместването на земята под краката си и трусовете се засилваха. Нещо назряваше в дълбините под разлома. Сега й се струваше, че Голямата кула се крепи върху яйчени черупки и мъчително потискаше опасенията си, че ще бъде затрупана под развалините.
Този път се спускаха дълго в шахтата през ясно различими слоеве базалт. Накрая стъпиха на дъното в една кухина в плътната скала. По форма тя наподобяваше преобърната гъба. Огромното помещение беше празно, имаше само няколко скамейки, издялани в камъка. Точно под шахтата закрит с капаци процеп пресичаше пода на изкуствената пещера, а около него се бяха надигнали подобни на гейзери издатини в червено, кафяво и черно.
— Проломът… — въздъхна Талия.