— Поддържай го! — кресна Мендарк. — Искам още сила, Игър. Спреш ли сега, може би няма да успея да възстановя всичко.
Мускулчето на скулата на Игър пак заподскача. Погледът му се стрелкаше във всички посоки. Сферата отново леко засия.
— Добре ли си? — попита рязко Мендарк.
— Аз… аз мисля, че ще успея да го превъзмогна. Мендарк, нямаш представа към какви ужасяващи спомени ме връща всичко това.
— Сега имаш подкрепата ми.
— Да, но предишния път я нямах — студено отвърна Игър. — Какво ще правим?
Мендарк изви очи към Селиал, отмаляла на пода. Волята отново й бе изменила. Той поклати глава.
— Аз ще опитам, макар да ми е за пръв път — предложи Талия.
Тя се наведе и взе тризъбеца от сгърчените ръце на Селиал.
Но и нейните пръсти започнаха леко да треперят.
— Не мисли за нищо — заръча й Мендарк. — Освободи съзнанието си за връзката с мен.
Задачата се стори почти непосилна на Талия. Тя започна да очертава сферата с тризъбеца. Но трите жълти линии се разкривяваха почти както под ръката на Селиал.
— Не, не! — развика се Мендарк. — Не следваш посланията ми. Съсредоточи се!
Линиите полека започнаха да се изравняват, явно Талия постигаше напредък. Бяха оградили половината от повърхността на сферата, когато Мендарк се свлече на пода. Дишаше учестено.
— Трябва да си почина. Игър, ще издържиш ли?
— Какво друго ми остава? Но побързай!
— Само минутка-две — отвърна Мендарк и склони глава между коленете си.
И Талия се отпусна. Призляваше й, а стиснеше ли клепачи, виждаше светещите линии. Изведнъж подът се разтресе. От пукнатината блъвна газ и пламна във въздуха. Белият пушек я задави, опърли носа, гърлото и дробовете й. Тя изхриптя:
— Веднага се качвайте по стълбата!
Червената сфера, наполовина опасана с тройни линии, изчезна. Дълго потисканата слабост от досега с магията сякаш избухна у Талия, но тя метна Малиен на рамо и се затича към стълбата. Повечето аакими вече се бяха скупчили там.
— Дръпнете се! — изрева Аспър, понесъл безпомощната Селиал.
— Не, глупако! — хвана го за рамото Малиен. — Нека се качат първо силните, иначе всички ще измрат заради слабите.
Накрая в подножието останаха неколцина. Аспър запълзя по стъпалата, обременен от товара си. Талия го следваше и едва потискаше гаденето. Под нея бяха Баситор и високият Блейз. Белият дим се кълбеше около тях като вълните на бурно море и напираше нагоре.
Блейз изохка и Талия зърна под краката си как пръстите му се разтварят. Той падна в мътилката и секунди по-късно до ушите й стигна глухо тупване. Баситор понечи да се спусне.
— Недей! — изхърка тя. — Това е сигурна смърт!
Баситор се вторачи в нея с кръвясалите си очи.
— Смъртта винаги е сигурна! — Но все пак продължи нагоре.
Добраха се до подземието при основите. Няколко бели облачета изригнаха от шахтата и се разсеяха из въздуха, после всичко замря. След няколко минути Талия надникна, провряла един светлик в шахтата. Успя да види мъртвото тяло долу.
— Да опитаме ли пак? — попита Малиен.
— Първо трябва да поправя увеличителя — възрази Мендарк. Единият отражател беше прогорен от светлинния поток. По полирания край на рубина бе полепнала метална стопилка. — Кажи на хората си да направят колкото се може повече отражатели.
Минаха часове, докато възстановят устройството. През това време основите два пъти се разлюляха така, че металните въжета скрибуцаха, но не се разместиха. Кулата не се срути.
Изморени, всички отново слязоха при разлома, макар да знаеха, че не са им останали много сили. Аакимите прибраха трупа на Блейз, за да му отдадат последни почести. После половината от тях се заеха да довършат подготовката за пътуването. Нямаше смисъл всички да рискуват живота си в кухината долу.
Мендарк вдигна светлика, Игър застана над разлома, от който Малиен черпеше силата. Игър я преобразуваше в себе си и я насочваше чрез рубинения жезъл. Ярката сфера се появи, а от накрайника на рубинения жезъл пръснаха капчици разтопен метал.
Мендарк нададе вой, на ръката му се издуваше огромен мехур от зле насочения лъч. Не си позволи да падне, светликът в ръцете му не трепна.
— Извинявай — каза му Игър без помен от съчувствие.
— Хайде, по-чевръсто! — изскърца със зъби Мендарк.
И самата Талия се чувстваше прекалено мудна. Волята на Мендарк нахлу като таран в съзнанието й.
— Съсредоточи се по-силно от когато и да било! — извика й той. Тя все по-уверено прокарваше тризъбеца по сферата. Досега не се бе случвало да постигне толкова пълно взаимодействие с Мендарк. Не знаеше точно кога успя да покрие изцяло сферата с жълтите линии. Въздъхна и с голямо усилие отпусна схванатата си ръка.