— Значи сме в капан. Върне ли се Рулке, трябва да му покажем колко се страхуваме и да сме сговорчиви.
— Първото условие хич няма да ме затрудни — изсумтя Каран на връщане.
— Ами ако се е разправил с всички в Катаза?
— Хайде да съхраним здравия си разум и да чакаме сгоден случай.
— Аз не…
— Лиан, той е омаломощен. Не видя ли колко мудно реагира срещу мен?
Лиан не бе забелязал нищо подобно. Предположи, че Каран преувеличава, за го ободри, но той само посърна повече. Как дръзваше тя да се мери по ум с Рулке? Това го озадачаваше и плашеше.
— Той не разполага с пълната си сила — продължи Каран, — но май още не го е проумял. Непременно ще имаме своя шанс и тогава ще му отвлека вниманието, за да влезеш в портала. После и аз ще скоча след тебе.
— Накрая и той ще ни последва. Просто ще се върнем, където бяхме, или ще се напъхаме в още по-гадна дупка, а Рулке ще ни гони по петите.
— Слушай, преминаването през портала изцежда, не се ли убеди?
— О, да, главата още ме наболява.
— Насочването на портала пък съсипва още повече — ти видя с очите си колко изтерзан беше Тенсор. Рулке го поддържа отворен толкова дълго, което дори за него е тежко бреме. Няма как да не е пострадал и от борбата с неколцина корави противници. Ако изобщо се върне, ще е изтощен. И защо да ни гони, като знае, че може да се пренася насам-натам, когато си пожелае?
— Добре де, ако имаме шанс, да се пренесем с портала другаде… да речем, в Готрайм.
— Не знам как да насочвам портали. А ти?
— Не…
Лиан се почувства неловко. Какво ли знаеше за порталите? От Преданията и от Тенсор научи колко е трудно да ги овладееш, а и твърде малко места бяха подходящи за отварянето им. Всеки портал можеше да бъде прехвърлен към повечето останали портали, както и към доста оскъдни на брой други точки по света, но това беше почти неосъществимо и неимоверно опасно. Когато порталът се отплесне или изчезне, човекът в него умира. Откакто била наложена Възбраната, никой преди Тенсор не успявал да отвори портал. Старите ограничения не важаха ли вече?…
Каран бутна вратата към спалнята на Рулке.
— Всичко, свързано с порталите, е риск… Ох, умирам от глад. Отивам да търся вода и нещо за ядене. Идваш ли с мен?
— Не мога да стъпя на изкълчения крак. Май предпочитам да остана.
— Ами добре.
Когато болката отслабна, Лиан закуцука из съседните помещения, стараеше се да запомни всичко, за да го предаде в своето сказание. На входа на поредната зала замря — пред него беше стряскащата машина, но осветена по-ярко… и неприятно позната. Чудатите извивки на тъмния метал, зловещите издутини, странните лостове и остри шипове… Това беше творение! Същото неразбираемо нещо, което бе зърнал в съня на Каран, докато бягаха от Сит с лодката на Пендер. Въпреки че нямаше представа за предназначението на устройството, Лиан долавяше в очертанията му грозна практичност.
Протегна ръка към объркващата сетивата му синкавочерна повърхност, но пръстите му проникнаха в нея и той отскочи. Машината не беше тук! Съзнанието на Рулке я бе сътворило в завършен вид, но й липсваше вещественост. А може би подобно начинание беше неосъществимо в Нощната пустош.
Отново се опита да докосне устройството и ръката му потъна, без срещне никаква съпротива. Любопитството надделя, той напъха главата и раменете си вътре. В миг загуби досег със сетивата си, после вътрешността на машината се открои в неприятна тъмночервена светлина. Всичко се размиваше начесто пред очите му и щом мръднеше глава, му се завиваше свят. Различи две седалки с непривична форма, какви ли не ръчки, бутони и множество наглед стъклени плочи, по които пробягваха пъстри линии. Вътре съставните части бяха още по-сложни и невероятни, отколкото тези отвън.
Усети повей, после нечие присъствие. Каран се бе върнала по-скоро, отколкото очакваше. Той подхвърли през рамо:
— Натъквала ли си се на нещо подобно в Шазмак?
Смехът зад гърба му беше толкова басов и звучен, че и залата сякаш затрептя в хармония, а очертанията на машината се замъглиха. Цялото тяло на Лиан потрепери, косъмчетата по ръцете му щръкнаха. Той измъкна припряно главата си, зави му се свят, протегна инстинктивно ръце да се подпре на творението, и падна в него.
8.
Творението
— Майсторът летописец! — избоботи Рулке сдържано, но някак развеселено. — Нима досега не си попадал на творение? На какво ви учат в онази ваша нищожна школа?
— Че ти си чудовище! — изкряка Лиан, макар че му идеше да се превърне в сянка.
Рулке потискаше със самото си присъствие. Лиан не вярваше някога да е виждал по-грамаден мъж — плещест, с внушителен гръден кош, с дълги мускулести крайници. А и не беше човек в строгия смисъл на думата, а карон. От страх устата на младежа пресъхна.