— Може и да съм — ухили му се Рулке.
Лиан заотстъпва със зинала уста и вдигнати нагоре ръце. Макар и да не го съзнаваше, това бе единствената поза, с която можеше да убеди Рулке, че не представлява заплаха. Тази комбинация от ужас и глуповато изумление бе реакция, която Рулке бе виждал неведнъж.
— Озадачава те моето творение, така ли? То вече не е тайна, искам да научиш всичко за него. Нима някой е по-подходящ от един надарен летописец да разнесе из Сантенар мълвата за моята страховита сила? Научих как копнееш за знания. Моите гашади ми подшушнаха това-онова за тебе. Питай. С тебе можем да бъдем близки съратници.
Въпреки че Лиан бе очаквал завръщането на Рулке, внезапната му поява го беше уплашила, а това… Сащиса се. „В истинския живот може да се случи. Най-обикновено лукавство, нищо повече. Не го слушай, усмихвай се, кимай на всяка негова дума, но не забравяй, че всичко, изречено от него, е лъжа. Великият предател. Носителят на поквара. Аз обаче съм велик летописец — възрази си сам Лиан без помен от скромност. — Ако ще той да не заслужава доверие, какви ли тайни крие в паметта си!“
Трудно би устоял на изкушението да опознае по-подробно древността, да получи ключа към съставянето на сказания, които никой още не е чувал.
Подът се люшна, стените се разкривиха, а в мъглата светнаха малки сфери, които бавно се разпръснаха. Само творението остана непроменено.
Рулке изви глава, наблюдаваше и се ослушваше.
— Това не се е случвало досега — кротко сподели той. — Питам се дали твоите приятели не изпробват здравината на защитата ми. Ако упорстват, очаква ги много неприятна изненада.
Лиан обаче долови и сянка на опасение в самохвалството му. Взираше се в него с острия взор на летописец, за да го опише колкото се може по-добре в своето Велико предание. Откри, че догадката на Каран е вярна — устните на Рулке се свиваха в тънка линия, той стискаше челюсти и движенията му подсказваха изтощение, което не можеше да прикрие. Вероятно не намираше нищо опасно у Лиан, щом се издаваше така пред него.
— Ела да ти покажа моето творение — покани го Рулке. — То е машина, подобно на златната флейта, която Шутдар създаде за мен, а после я открадна и навлече опустошение на всички ни.
Протегна издраскана и подута ръка, с която без усилия го придърпа. Лиан се разтрепери.
— Замисълът за флейтата беше мой — продължи Рулке, — това обаче далеч я надминава. Нима има нещо, което не бих могъл да постигна чрез него?
Лиан си мълчеше. Сърцето му уж тласкаше сгорещена кръв из тялото, но краката му сякаш бяха от глина.
Рулке го хвана под ръка, все едно бяха побратими, и го поведе около творението, като се впусна в изчерпателни обяснения. Лиан схвана, че устройството може да отваря портали от едно място към друго, и служи за други, още по-важни, но неясни цели. Великолепна, хитроумно измайсторена машина. Но и твърде сложна, със заплетени принципи на действие. Освен това близостта до Рулке го гнетеше и не успя да проумее всичко.
Рулке не го изпускаше от преценяващия си поглед. „Прекалено могъщ е спрямо мен — каза си Лиан. — Знае, че не мога да преодолея страха си, а предложението му ме изкушава. Така си е, а не би трябвало. Всичко, което научих до този ден, цялата история на зейните е предупреждение: «Пази се! Не се забърквай! Краят е ясен!» Но каква съблазън… Ами ако е искрен?“
Лиан неусетно се поддаваше на лукавството на Рулке.
Изведнъж очите му откриха в далечния край на залата шестоъгълник като плоча от каменна настилка. Мъждукаше, а светещата мъгла над него трепкаше. Дали беше порталът, през който се бе върнал Рулке? Порталът на Тенсор беше далеч по-голям, а и след отварянето му през него духаше мощно въздушно течение. Този може би беше достъпен само за Рулке. В такъв случай техните кроежи за непокорство бяха обречени. Лиан си призна, че от тази мисъл мъничко му олекна. Е, да, длъжен е да се измъкне оттук, но защо веднага? Колко ли би успял да узнае дори през един-единствен час?
И тогава забеляза Каран, която бе дошла да го търси. Вече прекосяваше залата, когато Рулке се показа иззад своето творение.
— Добре дошла в моя затвор, малката — каза той и я дари с тънка усмивка. — Радвам се да те видя. Имам интересни планове за тебе.
Протегна напред едната си ръка, която сякаш леко потрепваше. Каран замря, вдиша шумно и заотстъпва.
— Лиан!
Неочаквано въздухът над шестоъгълника кипна като заврял чайник. Рулке се извъртя на пети.