— Не!
С един замах на ръката му между него и тях двамата изникна ледена плоча. Тя разделяше залата на две и беше прозрачна като чист лед, но дебела, висока и хлъзгава — нито да я прескочиш, нито да се покатериш. Рулке скочи отгоре й и разпери ръце. Замърмори непознати за тях думи. Скоро шестоъгълникът потъмня и се сля с пода, а струите мъгла пак се виеха хаотично.
Рулке въздъхна тежко и се върна обратно. С още един жест отвори пролука в преградата.
— Какво беше това? — попита го Лиан.
Рулке се облегна в отвора, широките му гърди се издуваха и свиваха. Вторачи се в своите пленници.
— Вашите приятели се мъчат да ме затворят тук.
Лиан неволно стисна ръката на Каран.
— Тоест пак да затворят Нощната пустош ли? — накъса се гласът му. — И нас заедно с тебе?
Такава участ не бе предвидил. „Нима са способни да ни сторят това?“ — чудеше се изтръпнал.
Зъбите на Рулке лъснаха.
— По-кротко. Ако наистина съм чудовището, описано в твоите сказания, може и да се засегна.
Лиан заотстъпва заднешком, като дръпна със себе си и Каран. Тя се запъна.
— Те успяха ли?
Виждаше как всичките й мечти за Готрайм рухват.
— Не и този път! Драги мои, май сте пред неприятен избор. Тях ли подкрепяте, или мен?
Каран на свой ред стисна ръката на Лиан.
— Не искаме нито да умрем, нито да предадем приятелите си.
— Въпреки че те ви изоставиха? Може би ще прекарате много време с мен, доколкото има смисъл да мерим времето тук, защото ходът му е необичаен…
В ъгъла мъглата кипна отново. Рулке реагира мигновено. Пролуката се заледи, а той се хвърли към плочата със скокове по пет-шест разтега.
Движението на мътилката беше още по-бурно от първия път, в нея просветваха ярки ивици. Рулке едва се различаваше, вдигнал ръце в трескав опит да отблъсне незнайната сила, която нападаше портала от другата страна.
Лиан и Каран гледаха прегърнати.
— Надявам се… — прошепна тя.
— Какво? — тихо я подкани Лиан.
— Толкова съм гузна, но… се надявам Рулке да победи.
— И аз. Не искам да останем тук до края на живота си.
Мина време, преди ярък проблясък да покаже и високия таван. От глухия тътен преградата се нагъна. Рулке се появи с вой от мъглата, клатушкаше се сляпо към тях и накрая опря буза в прозрачната стена. Облещените му очи зяпаха право в Каран.
„Побеждават го и се бои! — рече си тя. — Уплашен е, че никога няма да се измъкне. Поне в това му съчувствам.“
Каронът се преви, сгърчените му пръсти изскърцаха по преградата. В ъгъла подът стана оранжев и се изду като стопено стъкло. От мехура се проточиха оранжеви лъчи. Един докосна лицето на Рулке и от брадата му изскочи струйка дим. Друг проби дупка в стената. Рулке изруга немощно и се насили да отиде пак при плочата. Битката се проточи, а Каран и Лиан гледаха втрещени. Веднъж им се стори, че дори времето замръзна. Накрая и таванът се сниши видимо, стените пък изтъняха и Каран надничаше през тях в съседните стаи. Все пак порталът угасна отново и Рулке се застави да пропълзи до преградата.
— Надделяват… — призна дрезгаво, щом отвори пролуката.
— Какво не е наред? — попита Каран.
— Какво не било наред?! Черпих от самата Нощна пустош, за да поддържам целостта на границите, но вложената в тях енергия трябва да бъде взета отнякъде.
— Не разбирам… — промълви тя.
— Каран, Нощната пустош не е истински свят, тя е мъничка — оскъдно вещество, още по-недостигаща енергия. И досега се свиваше непрекъснато, изпускаше енергията си в празното пространство. Още преди края на един човешки живот щеше да замръзне… и аз заедно с нея. Враговете ми само трябваше да почакат търпеливо. Убеден съм, че един ден ще оценят иронията на съдбата.
— И какво става? — подхвърли Лиан.
— Накрая всичко ще изчезне — посочи Рулке стените. — Аз съградих това място. Ако си върна енергията, която го крепи, моят дворец неизбежно ще се свие до размерите на градински клозет. Ако дори него не успея да поддържам, ще умрем от задушаване. Когато съм тук, онези са прекалено силни за мен.
— Защо само тук? — не разбра Лиан.
— Помагат си с прекалено мощен източник… вероятно разлома. Макар че не им е много ясно как да го използват, за мен става непосилно. Нощната пустош е черупка с енергия колкото да се запази и нищо повече.
— Затова е толкова студено — досети се Каран.
— Умна си! Мога да създам и огън тук, но гори без топлина, защото няма енергия да го подхранва. Ако не ги объркам или надхитря някак, скоро ще умрем.
Моделът още се въртеше полека, а Игър и Мендарк го изучаваха с неуморно старание. Търсеха белези за пролуката в Нощната пустош. Минаха няколко часа, преди Игър да поклати глава.