— Не мога да намеря никаква следа.
— Може би мрежата не е достатъчно плътна. Налага се да я очертаем отново.
— Занимаваме се с това повече от ден — напомни Игър. — Ние се изтощаваме, а Рулке набира сили. Аз не мога да продължа!
— Трябва — настоя Мендарк, но Талия виждаше, че малко му остава да припадне.
Тя обикаляше формата от светлина и се опитваше да създаде пълно нейно подобие в ума си. Разкривеното кълбо обаче се менеше неспирно. Талия прозря, че и Нощната пустош сигурно не е устойчива. Погледът й тъкмо се спря на мъничко възелче от пресичащи се линии, но те се поразместиха и след миг там нямаше нищо.
Тя разтърка смъдящите си очи. Май си бе въобразила. Вместо възелчето имаше кървавочервено петно, чиято светлина пулсираше. Зад нея спорът между Мендарк и Игър не секваше.
— Нека се откажем, преди да е станало късно — примоли се Игър.
— Твърде далеч стигнахме, за да се откажем.
Не можеше да се съсредоточи заради тези препирни. Под краката им подът подскочи по-силно.
— Млъкнете! — кресна Талия, обикаляща около модела. — Нещо не е както трябва…
— Какво?! — веднага се обърна Мендарк.
— Ей тук имаше възелче. Щом го забелязах, линиите се разделиха. Възможно ли е Рулке да променя модела от Нощната пустош?
— Само като променя съответните части от Нощната пустош. Не е изключено през цялото време да е знаел с какво сме се захванали.
— Какво ви казвах?! — стъписа се Игър. — Знае всичко. Разиграва ни!
— Не може да ни види оттам — сопна му се Малиен. — Но доколкото моделът е точно копие на Нощната пустош, Рулке вероятно е в състояние да открие какво вършим.
— Сигурно има и друг начин да открием пролуката — промърмори Талия.
— Разполагаме ли с вещ, която Рулке е докоснал след излизането от портала? — сепна се Мендарк. — Тогава ще можем да използваме един от принципите на Тайното изкуство, за да проследим преминаването му.
— Пипна Огледалото на Аакан — обади се Шанд, — но ще е прекомерна дързост да го използваме.
— А изумруда? — спомни си Аспър.
Игър го бе наситил с мощ при разлома и после го беше метнал, за да унищожи Рулке, който обаче разпръсна заклинанието и смля кристала.
— Останаха и капки от кръвта му по пода — допълни Шанд.
— Превъзходно! — възкликна Мендарк.
Малиен се обърна към Аспър.
— Съберете зрънцата от изумруда и изстържете кръвта. Всичко, до последната прашинка!
Аспър и Зара се покатериха устремно по стълбата. Подът се разтресе за кой ли път. Талия се взираше в тавана, долавяше и с тялото си тежестта на скалите и кулата отгоре, които се крепяха на толкова податливи опори. Задушаваше се…
Игър се бореше все по-неуспешно с поддържането на модела — той ту избледняваше, ту просветваше. Чакането се проточи в жегата, но накрая Аспър се върна с изумрудените трошици в кесия, Зара пък донесе паничка с малко остъргани съсиреци на дъното.
— Стрийте песъчинките от кристала на прах — нареди Мендарк.
Още чакане заради твърдите останки от изумруда. По някое време блещукащият прах беше готов и смесиха кръвта с малка част от него. Отново наситиха разкривената сфера с енергия през рубиновия жезъл, Игър промърмори думите на сигнала и Зара издуха сместа през тръбичка към върха на модела.
Сферата засия, после кървавите петънца по нея угаснаха заедно със зеления фон. За миг мрежата от жълти линии изпъкна освен в една точка при южния „полюс“. Там мрежата беше извита във фуния с възел в тесния край, а отгоре се виждаше зеленикаво покритие. Това беше пролуката в Нощната пустош.
— Задръж така! — изрева Мендарк, Игър извлече сила от разлома и моделът застина.
Всички вкупом си отдъхнаха.
— Готово ли е? — чу се младежкият глас на Зара откъм покритата със сяра скамейка.
— Де да беше готово… — почеса се по брадичката Игър. — Само успяхме да открием портала.
— Най-трудното тепърва предстои — съгласи се Мендарк. — И най-опасното. Ще го затворим, за да е непроходим.
С рязък грохот цепнатината в пода се разшири забележимо. От тавана се посипаха късчета камък. Стоящите в залата не само чуха, но и усетиха как основите над тях застенаха, отърквайки се. Талия знаеше, че ужасът в очите на Мендарк и Аспър се чете и в нейния поглед.
— Как ще успеете да го затворите? — попита тя прегракнала.
— Както поначало затворихме Нощната пустош. Заклинанието обаче изисква огромна мощ. Не съм убеден, че запазих достатъчно сили за него. Цялото ми тяло крещи за почивка.
По лицето на Малиен избиваха обилни капки пот.
— И моето — изпъшка тя. — Това е по-лошо и от болката в рамото.