— Това ли е краят? — намеси се Талия. — Нищо друго ли не можем да направим?
— Свършено е с нас — отсече Мендарк. — Вече няма да затворим портала.
— Страхувам се — монотонно хленчеше Игър.
— Ти пропиля единствения ни шанс. Знаех си, че не бива да разчитам на тебе.
— Тогава защо го изтормози до полуда? — кипна Талия.
— Защото нямах избор!
— Безсмислено е да си разменяме обвинения — укроти ги Малиен. — Да се качваме по стълбата, докато още можем да се измъкнем.
Талия се наведе да прибере двете парчета от изумрудената стопилка. Поредният трус я разклати, земята долу затътна скрибуцащо. Целият процеп бълваше пара. Игър отлетя настрана.
— Светлина! — изкрещя Мендарк.
Всички извадиха светлиците от джобовете си. В разлома вече можеше да се напъха крак, а въздухът над него лъхаше на пещ.
— Няма да се спасим! — завайка се Зара.
Над тях скърцането на основите преминаваше в писък.
— Талия, помогни ми! — извика Шанд.
Двамата подкрепяха почти безпомощните Игър и Малиен да стигнат до стълбата и да запълзят нагоре. Другите се катереха пред тях. Талия се мъкнеше вяло. Не помнеше такова прилошаване след употребата на магия. Стоеше бездейно в подножието до Шанд. Мендарк се скри от погледа им в шахтата, Игър въпреки слепотата си щъкаше бързо подире му.
— Хайде — настоя Малиен, впила пръсти в рамото си. — Аз съм бавна и трябва да се кача последна.
— Не, ще се нуждаеш от помощта ми — заинати се Талия. — Шанд, тръгни пръв.
Той скръсти ръце и се усмихна.
— Живях твърде дълго. Аз съм след тебе, Талия.
Тя кимна с благодарност и се хвана за прътите. Малиен се придърпваше трудно с една ръка. Талия я следваше, без да поглежда нагоре — от тавана се сипеха остри парченца и прах. Стълбата се тресеше непрекъснато, Малиен се изтърва веднъж и щеше да падне, но Талия я задържа с тялото си.
— Как е рамото ти?
— Откакто ме има на този свят, не съм била по-зле. И май тук ще е краят ми.
— И аз се боя от същото.
При по-резките трусове от основите на кулата се изтръгваше вой като писъци на изтезавани демони. Талия сведе поглед. Шанд се катереше устойчиво под нея.
— Ти как си?
— Добре — отвърна старецът, — макар че е горещо, а и пак надушвам пушеците.
И тя усещаше сърбеж в носа, очите й се насълзиха от горещата сяра.
— Малиен, ако можеш по-бързичко… Възможно ли е да устои? — промърмори на себе си Талия.
— Кулата ли? — изсумтя Шанд. — Ако това продължава — изключено. Признавам обаче, че е направена добре.
— Стигнахме до залата при основите — обади се Малиен. — На половината път сме. Трябва да си отдъхна минутка-две.
Стъпиха от стълбата на уж плътния камък, който обаче се люшкаше като морски вълни. И останалите още събираха сили тук въпреки опасността. Двама аакими се бяха вторачили в подвижните основи, прехласнати от майсторския градеж.
— Защо не е паднала? — дивеше се дрезгаво Баситор. — Това е пределът на якостта й…
— Разломът се измести натам — посочи Аспър. — Ако земята се плъзне още малко в същата посока или трусът е насочен право нагоре, кулата ще рухне тутакси!
— Погледни това опорно въже. Външните жици са се разръфали. Скоро ще се скъса.
Отгоре кухо изкънтя вик:
— Зара, Зара!
Шала се спусна вихрено по стълбата и Талия се усмихна неволно. Близначките наистина бяха неразделни.
— Тук съм, Шала! — обади се Зара. — Нищо ми няма.
В мига, когато Зара скочи от стълбата, скалата се раздруса мощно и едно от помощните въжета не издържа. Свободният край профуча през залата на една педя от лицето на Шанд и халоса Шала в гърдите с неумолимия напор на дънер, затъркалял се по планинска стръмнина. Тя се заби в стената, плъзна се надолу и застина на пода с опряна в камъка глава.
— Шала! — втурна се сестра й. — Как си?
Притича и Талия. Очите на Шала бяха отворени. Тя се усмихна немощно на близначката си и погледът й се изцъкли.
— Шала! — пищеше Зара. — Кажи нещо!
Аспър избута Талия и се наведе, но бездруго беше ясно, че Шала е мъртва. Тялото й беше премазано, шията — счупена. Той сложи трупа по гръб и затвори очите. Талия наведе глава.
— Размърдайте се! — разкрещя се Мендарк. — Това въже ще се изтръгне.
Всички запъплиха по стълбата. Избутваха Зара насила, тя се боричкаше и вряскаше. Дори сега не искаше да изостави сестра си. Най-сетне се добраха до първия етаж на кулата и аакимите се пръснаха да търсят път към спасението. Предполагаха, че има таен изход, но колкото и да тропаха по стените, не го откриха.
Земята се люшна в друга посока и скрибуцането отдолу ги извести, че подвижните основи са се изместили отвъд пределите на издръжливостта си. Подът се килна.