— Нагоре, безумци! — ревна Мендарк и те пак се устремиха по стълбата.
— Четири етажа — пресмяташе Талия на глас, — после два надолу, излизаме от кулата и минаваме по моста. Успеем ли, има някаква надежда.
— Ако кулата не падне към нас.
Глухо свистене от едната страна.
— Въжето беше дотук — промърмори Шанд.
Кулата се изкриви още повече, а заедно с нея и стълбата. Горе по стената на втория етаж плъзнаха пукнатини над мястото на скъсаното въже. Разширяваха се бързо и върху главите на бягащите падаха отломки от мазилката. Докато минаваха през четвъртия етаж, от зида в една ниша изскочи дялан блок и се стовари пред краката им. Изтрещяха падащи камъни и в стената зейна дупка — през нея се виждаха шпиловете и куполите на крепостта.
— Да скочим оттук! — посочи Талия.
— Недей! — възпря я Шанд. — Кулата ще рухне натам.
Нажежен въздух напираше отдолу и носеше задавящи пушеци. Талия погледна за миг — далеч под нея от разлома се изливаше червена ивица.
Доближаваха петия етаж, където Тенсор бе създал портала.
— Не мога… повече — оплака се Малиен.
— Още мъничко — насърчи я Талия, а с ъгълчето на окото си виждаше все по-широките пукнатини в стените.
— Ти върви. Схванаха ми се краката и ръцете. Не мога да мръдна!
10.
Падането на кулите
— Мъртъв ли е? — прошепна Каран, щом зрението й се възстанови.
Притичаха по пода, покрит с локви и буци разкашкан лед. По лицето на Рулке, там, където го бе опарила избухналата енергия, се издуваха мехури.
— Не е — отвърна Лиан, напипал пулс на шията му. — Но умре ли той, същото ще сполети и нас. Виж дали ще намериш още малко вода, и то бързо!
Каран хукна. Лиан чакаше до поваления великан — страшният враг, който непременно би го употребил за своите цели, ако се възстанови. Но загубеше ли Рулке живота си, двамата с Каран оставаха заклещени в Нощната пустош до последния си ден.
След няколко минути Рулке изохка и отвори очи. Имаше мехур и на единия клепач, трудно фокусираше погледа си.
— Ти ли си, летописецо?
Лиан хвана ръката му, едва привдигнала се от пода. Каронът още дишаше тежко, но погледът му се избистри. Зъбите му лъснаха в усмивка, която необяснимо сгря душата на Лиан въпреки всички струпали се накуп заплахи.
— Победихме ги… — промълви Рулке. — Надделяхме! Бива си я стратегията ти, летописецо.
— Значи не затвориха портала?
— Няма никакво препятствие.
— Тоест и сега има възможност те… да нахлуят тук?
— Да, възможно е. Аз пък не смея да го затворя, защото после може и да не успея да го отворя.
— Аха… — Лиан се насилваше да не показва чувствата си. Оставаше шанс за бягство. Взря се в нараненото лице на карона и се запита какво ли предстои. — Ти… добре ли си?
Рулке се оттласна от пода, но се подпря на рамото му.
— От прастари времена не ми е било толкова зле.
Разгледа отражението си в своята странна машина — мехурите по лицето и кръвясалите очи. Пръстите и дланите му бяха обгорени от сблъсъка с енергията в изумруда на Игър, а и имаше рана от ножа на Каран.
Произнесе напевно слова, с които май пребори за малко изтощението. Напрегна мускулите си и се задържа на крака.
— Не бива да си позволявам отдих засега. Тепърва имам да правя и да научавам много неща. И ти можеш да ми помогнеш! — добави той властно.
Разтревоженият Лиан се отдръпна. Подът отново беше твърд под ботушите му. Рулке го догони с лекота. Как успя да се опомни за толкова кратко време?
— Е, ще имам ли подкрепата ти? — благо попита каронът и го хвана под ръка. — Ще бъдеш възнаграден щедро. Но ако не се съгласиш…
— Дръж се — нареди Талия.
Изпълзя нагоре покрай Малиен, като внимаваше да не закачи рамото й, и хвана здравата й ръка.
— Шанд, можеш ли да я буташ?
Старецът просто се надигна, докато краката на Малиен опрат в раменете му, издърпа се яростно по стъпалата и тримата се търкулнаха на кълбо в залата с портала.
Стените се разделяха. Подът се накланяше все повече, част от тавана падна и внезапен грохот оповести рухването на една от деветте каменни спирали. Талия метна Малиен на рамо и се учуди, че дребничката жена тежи толкова. Заедно с Шанд запристъпя през парчетиите и разкривените останки от металната врата.
Щом излязоха на площадката, се спънаха в труп на жена — Тел, яката майсторка на механизми, смазана от паднал камък. Стълбата беше осеяна с отломки, които се трупаха непрекъснато. Спиралите на кулата продължаваха да се разместват. Изведнъж кулата се люшна в обратната посока и процепите изчезнаха.