— Продължавай! — изхърка Шанд. — Малко остана!
Каменни отломки се търкаляха с тропот по стълбите. Един голям къс удари Шанд в гърба и той се присви. Но за радост на Талия след миг отново се изправи. Носът му бе разбит и кървеше.
След малко пред тях беше западният мост от Голямата кула към крепостта. Изтръгнаха от себе си сили за последен тромав бяг, щом видяха как кулата се накланя повторно. В началото на моста зееше дупка. Навсякъде около тях се срутваха камъни.
Талия очакваше да й се пръсне сърцето, когато прескочи дупката с Малиен на раменете си и двете се хързулнаха по моста. Малиен изпищя. Талия се надигна на колене и осъзна, че е немислимо да носи другата жена нататък. От одраните й колене потече кръв. И Шанд не беше по-добре. Запълзяха по плитката дъга на моста уверени в скорошния си край, защото целият свят наоколо сякаш се разпадаше.
Талия се канеше да легне в очакване на смъртта, но дотичаха Осейон и неколцина аакими. Грабнаха тримата за раменете и краката и препуснаха по моста, тъкмо когато каменната му настилка започна да се изронва от металния скелет.
Късовете камък се удряха един в друг и се разделяха. Ту се отваряха широки цепнатини, ту пак се скриваха. Пришпорени от паниката, носачите скачаха с пъргавината на планински кози. Миг преди мостът да пропадне под краката му, Осейон хвърли Талия на площадката и се метна до нея. Талия се обърна и гледката се вряза завинаги в паметта й.
Голямата кула се наклони още малко. От средата до върха й изскачаха облачета прах, после въжетата се изтръгнаха и навивките на каменните спирали се разделиха. За миг-два изглеждаше, че ще паднат всяка в своя посока, но с рухването си кулата започна да се рони от върха надолу. Горната й половина се срути с неописуем тътен вдясно, върху куполите и шпиловете на твърдината, като събори повечето от тях. Късчета лазурит свиреха във въздуха, едно сцепи бузата на Шанд. Дебело крепежно въже прелетя със свистене и помете най-широкия купол на крепостта.
Последен падна платиненият връх, закачи края на твърдината с оглушителен звън, смачка се и увисна. По-ниските етажи на кулата също се срутиха и всичко се скри в непрогледна пушилка.
Когато тътенът стихна и прахолякът се слегна, всички се вгледаха безмълвно в останките. Пет каменни спирали се бяха прекършили на равнището на моста, остатъци от другите четири стърчаха скупчени и назъбени, крепеше ги полукръг от злато и лазурит. Две разръфани въжета още се люлееха от краищата. Отляво и зад тях крепостта беше почти невредима, отдясно имаше само развалини.
— Сега вече ни е спукана работата — изръмжа Мендарк. — Няма да отворим портал, за да се приберем. Волю-неволю ще прекосяваме Сухото море през лятото! Никой не е успявал. Благодаря ти, Игър! Ти превърна вероятната победа в пълен разгром.
— Не биваше да използвате праха от изумруда — прошепна Тенсор. — След като Рулке толкова лесно отблъсна нападението на Игър с енергията на кристала, как очаквахте да му се наложите точно с останките от изумруда?
— Тенсор, ти ни навлече всичко това и отказа да помогнеш — процеди Мендарк. — Не си губи времето да ни укоряваш.
Игър зяпаше невиждащо към руините на Катаза.
— Бях прекалено уплашен… Прекалено.
Започваха да осъзнават в какво положение са изпаднали. Онези, които бяха стояли при разлома до края, бяха с обгорени лица и ръце от мощния изблик. Раната на Малиен се бе разкъсала при падането върху моста и трябваше да бъде зашита веднага. Тенсор беше осакатен, Игър — ослепен, а Зара седеше встрани вцепенена и дори не плачеше за сестра си.
— Никаква надежда ли няма да отворим пак портала? — попита Талия.
Походът през Сухото море по това време й изглеждаше като сбъднат кошмар, за който никой от тях не беше готов.
Поредният трус изхвърли на двадесет разтега във въздуха фонтан от лава и пепел.
— Ето ти нагледно доказателство за участта на Катаза — сви рамене Мендарк. — Ще се осмелиш ли да влезеш пак? — Не очакваше отговор.
Аакимите бяха изнесли снаряжението и припасите си навън. Провериха ги, нарамиха раниците и с последен поглед към руините на величавата Катаза поеха към канарите, от които започваше спускането към Сухото море.
Тръгнаха по виещата се западна пътека. Шанд водеше за ръка високия Игър. След тях вървяха Мендарк и Осейон, чието внушително туловище сякаш се смаляваше под тежестта на раницата. Отзад беше Талия, изпълнена със страх от Сухото море, макар че беше по-закалена за такива изпитания от повечето други. Деветима аакими вървяха в колона, двама носеха Малиен, още двама — Тенсор.
Спускаха се пет дни до някогашния бряг, за да слязат оттам към дъното. С всяка крачка въздухът беше по-горещ, сух и солен.