В подножието на последната стръмна скала стъпиха върху полегат чакълест склон с полепнала по него кора от сол. Струваше им се, че гъстият въздух засяда в гърлото. Почти нестихващият вятър засипваше с разпрашена сол възпалените очи, уши и усти. Жегата лъхаше на отворена пещ.
— Това е непоносимо — смънка Шанд, закри главата си с края на наметалото и се устреми обратно към сянката.
Минутите се изнизваха, никой не помръдваше и не продумваше. Талия съзираше в очите им, че Сухото море вече ги е победило.
— Никой никога не го е прекосявал през лятото — повтори Игър думите на Мендарк. Само той от всички не бе минал по соленото дъно на идване. — Същинско безумие. Няма да издържа.
— До началото на лятото остават седем дни — промърмори Шанд. — Горещините тепърва започват.
Цял ден се свираха в една пещера, а при падането на нощта не събраха сили да потеглят. Сутринта спориха часове наред има ли изобщо смисъл да насилват късмета си. Дори аакимите настояваха да се върнат в Катаза до началото на есента, макар че съзнаваха колко безнадежден и рискован щеше да е престоят им там. Талия си вееше с шапката и не се намесваше в спора. Знаеше, че нямат избор.
— Колко имаме да вървим оттук до езерата? — обърна се Малиен към Осейон.
— Десет нощи. Само че през пролетта нощите бяха по-дълги.
— И по-хладни — лениво се обади Талия. — А ние бяхме здрави и издръжливи. Този път ще се влачим двойно по-дълго.
Малиен понамести ръката си в превръзката. Рамото й заздравяваше, но болката още бе силна.
— Върнем ли се горе, ще измрем.
— Или ще ни се прииска да сме умрели — добави Мендарк. — Дадем ли на Рулке още половин година да се подготви, вече нищо няма да може да го възпре. Аз ще тръгна, дори и сам.
Осейон се засмя непочтително.
— Сам ли, господарю? Няма ли поне на мен да заповядаш да те придружа?
Мендарк почервеня.
— Да де… аз, ти и Талия.
— Всички или никой — натърти Малиен.
През нощта те се затътриха по пътя. Най-безкрайната нощ в живота им. Само една случка ги поразведри малко.
— Виждам! — изрева Игър, щом слънцето се показа. — Виждам!
Оказа се, че зрението му не се бе възвърнало съвсем, просто различаваше светлината от мрака. Но все пак имаше надежда, че ще се възстанови, и това посмекчи озлоблението му.
Вървяха през кратките нощи, докато не се преуморят най-слабите — Игър и Селиал, тоест по няколко часа. Мъкнеха се непоносимо мудно из неравния терен от застинала лава. През дългите дни не се подаваха от палатките.
Всеки ден връхлитаха бури, носещи облаци разпрашена сол или кристалчета. Пътниците уплътняваха всяка пролука в палатките, покриваха носовете и устите си с парчета плат и дишаха през тях. Отмерваха толкова оскъдни дажби вода, че жаждата беше постоянно мъчение. И винаги усещаха вкус на сол.
На десетото утро Шанд изведнъж усети, че въздухът е замрял. Игър стоеше до палатката в очакване на единственото нещо, което виждаше по-ясно — светилото. Шанд обаче се изненада от друга гледка — сигнален огън, запламтял ярко в далечината.
— Ама че странно! — сподели той с Игър. — На планината има светлина.
Игър му позволи да го обърне в тази посока. Примижаваше напрегнато и накрая от очите му потекоха сълзи.
— Рулке… — изхриптя в безпомощен ужас.
11.
Клаустрофобия
Каран се върна запъхтяна, понесла съд с формата на пясъчен часовник, от който плискаше вода. Изуми се, че заварва Рулке изправен и наглед освежен. В душата й отново се прокрадна страх. Загриза я желанието да хукне накъдето й видят очите.
Но какво правеха той и Лиан? Стояха с гръб към нея, вторачени в творението. Лиан вдигна глава към великана, стори й се, че го поглежда съзаклятнически. Дори отдалеч личеше нетърпението на Лиан, възбудата, в която го бяха хвърлили думите на Рулке. Стъписващата машина трепкаше във въздуха подобно на мираж. „Ох… Знам, че по воля не можеш да се мериш с Рулке, но защо поне не опиташ да устоиш?“
Лиан я зърна и Рулке усети присъствието й.
— Каран — подхвана с глас, сладък като течен шоколад. — Ела при нас.
Думите „при нас“ я поразиха в сърцето. Толкова бързо ли бе омекнал Лиан? Спомни си предупреждението на Шанд, че зейните не заслужават доверие заради гибелната си любознателност.
— Каран, успяхме! — провикна се Лиан. — Порталът остана отворен.
— А ако и ти си сговорчива — вметна Рулке, — може дори да те върна през портала.
„И ти“? Какво й внушаваше? Паниката се надигна, усети преобръщане в гърдите.